— Не тържествувай,Стефан Дубиски — каза тя и се изсмя злобно. — Аз съм изгубена. Проклетото животно разкъса старото ми тяло, но и твоята жена, заради която ти отритна и измами моята Мелиора, и тя също ще загине по най-ужасен начин. Въпреки че раната й в безопасна, тя пак ще умре от ужасна смърт. Горката господарка на Красногорка ще свърши още по-страшно от мен и нейният страшен образ ще те преследва, докато си жив… Вълкът, който ухапа твоята жена, беше бесен, аз сама го заразих с кръвта на бясно куче!
Стефан се разтрепера и извика.
— Лъжеш, вещице! Това са само думи, ти искаш да ме изплашиш. Това не е истина!
— Не вярваш — опита се пак да се засмее циганката. — Почакай само девет дена и ще се увериш дали старата Муша ти е разказала приказки. Отмъщението на циганите те е сполетяло, клетвопрестъпнико. Проклятието на Мелиора ще те следва до гроба, а жена ти ще загине като бясно куче!
Старата въздъхна тежко, костеливото й тяло се разтрепера и тя предаде грешната си душа на Бога. Изцъклените й очи останаха втренчени в княза, като го гледаха с ужасна омраза.
Стефан и малкият Андре се върнаха в замъка. Князът беше помолил слугите никому да не казват за откритието на старата Муша. Беше скрил и от Юлиана ужасната истина. Князът не желаеше да уплаши и разтревожи нещастната жена.
На вид раната на княгинята беше безопасна. Една от камериерките на съпругата му беше промила ръката с карбол и я беше превързала. Юлиана лежеше на канапето в стаята си. Страхът и ужасът я бяха изтощили. Стефан остана целия ден при нея. Той отиде до отворения прозорец да подиша чист въздух и забеляза, че втората има пожар. Гъсти облаци дим и големи пламъци се издигаха над дърветата. Князът повика един от слугите и му заповяда да отиде и види какво гори там. Изпратеният се върна след четвърт час и съобщи на господаря си, че някой е запалил колибата на старата Муша.
Към обяд дойде лекарят от Комарно. Той прегледа раната на Юлиана и каза, че не е опасна и че след няколко дена ще зарасне. После Стефан покани лекаря в кабинета си и му съобщи с голямо вълнение това, което му беше казала циганката.
Изведнъж лекарят стана сериозен.
— Ваша светлост, заровено ли е вече тялото на убития вълк? — запита той бързо.
— Не, заповядах да го оставят в парка, докато вие дойдете и го разгледате.
— Много добре сте направили, ваша светлост. Искам да видя животното.
Стефан отведе доктора в парка. Лекарят внимателно разгледа трупа и поклати глава. После преряза вратната жила на животното, извади от чантата си шишенце и го напълни с кръв.
— Веднага ще се върна в Комарно — каза той на княза, — и ще разгледам под микроскоп кръвта. Ще ви съобщя незабавно резултата.
Стефан прекара нощта при болната си съпруга, без да мигне. Ужасната мисъл, че в тялото на любимата му е присадена смъртоносна отрова, го докарваше до полуда. Той усърдно се молеше на Бога да запази нещастната му съпруга и да не се сбъдне страшната клетва на старата Муша.
Клетата Юлиана не подозираше каква ужасна участ я очаква. Княгинята беше спокойна и тиха. Един път само извика името на Мелиора и се събуди. Но Стефан нежно я целуна и тя щастливо се усмихна. После пак заспа.
На другата заран Стефан едва се бе вдигнал от креслото и колата с лекаря пристигна. Князът го посрещна с трескаво вълнение.
— Ваша светлост, циганката не ви е излъгала. Животното е било бясно!
Стефан политна и лекарят го прихвана да не падне.
— Понесете като мъж ужасната съдба. Има още една надежда, но ще трябва да действате много бързо.
— Кажете! Всичко, всичко ще направя, моя живот ще дам, само да спася милата си жена.
— Още днес заминете за Париж и настанете княгинята в института на прочутия професор Пастьор — откривателя на серума против бяса. Само той може да я спаси.
Още същата вечер Стефан и Юлиана отпътуваха за Париж. Андре ги придружаваше. Трябваше ли благородните му доброжелатели да бъдат сполетени от ужасна участ, за да отиде пак в отечеството си, в родния си град! Чудно се кръстосват понякога пътищата на съдбата.
Мелиора и Аладар Форкаш бяха изчезнали от околността на Красногорка.
9.
Оставихме граф Естерхази в момента, когато се отправи със сто испански конници, за да преследва Диего Гомес и да му отнеме плячката. Черният майор мислеше, че наследството на майка му е попаднало в ръцете на прочутия разбойник. Той се нуждаеше от тези шестдесет хиляди франка. Четиридесет хиляди трябваше да заплати на стария Соломон Дулсети, а десет хиляди — на доктор Дюбоа. И двамата бяха много опасни за него. Старият евреин го заплашваше с военния министър, а Дюбоа със съдилището. Братовчед му Христиан също искаше от него тридесет и осем хиляди франка и му бе казал, че ако не получи след четири дни парите си, ще разкаже всичко на Матийо Драйфус.