Казота се смееше толкова силно, че едва стоеше на краката си. Гилберт, ужасно ядосан, тропна по пода.
— Не се смейте! — извика той. — Ако Марсел Бернард и тази Нинон дьо Клер, която толкова добре е изиграла ролята на кондуктор, не бяха намерили прием във вашия дом, отдавна щяха да попаднат в ръцете ни. Аз ви предупредих, Казота, и сега ще приложа с най-голяма строгост закона, ако не ми предадете доброволно престъпниците.
— Казах ви, че в моя хотел няма посетители, но щом не вярвате, можете да го претърсите.
Гилберт отиде до прозореца и изсвири със свирката си. След малко в стаята влязоха шест полицаи.
— Претърсете цялата къща! — заповяда директорът. — Нищо не пропускайте и добре прегледайте стаите. Сигурен съм, че в това свърталище има тайни скривалища.
— Въпреки това ще си сваря прясно кафе — каза Казота иронично, като гледаше спокойно, как полицията обръща наопаки цялата й къща.
Още половин час трая претърсването, обаче не се намери и следа от гостите на Казота.
Като се убеди, че се е измамил, Гилберт помоли Казота за извинение и напусна недоволен къщата. Майката на Помпадура, като предпазлива жена, остана така още час, после се огледа и се качи на i орния етаж. Тя влезе в една добре наредена стая, в която, изглежда, не живееше никой. Старата отиде при едно голямо огледало, натисна едно копче и огледалото изчезна. То закриваше входа на скривалище, в което можеха да се укрият няколко души.
Един добре облечен млад мъж и млада красива жена излязоха от тъмнината и спряха до рамката на огледалото. Те се озърнаха предпазливо из стаята, като че искаха да се уверят, че са сами.
— Елате — каза Казота, като се усмихваше, — отървах се и този път, но трябва да благодарите само на мене.
— Ще ви възнаградим добре, Казота — обеща Нинон дьо Клер. — Помогнете ни и по-нататък и се погрижете да се откопчим от този проклет Париж. Искаме да напуснем Европа.
— Тъй е — добави Марсел Бернард, — по-добре е да се махаме още днес, отколкото утре. Веднъж кракът ни да стъпи на американска земя, тогава ще можем да се поуспокоим и да смятаме, че сме избавени.
— И тогава не — каза Казота, смъркайки емфие. — И тогава не ще бъдете сигурни, Марсел Бернард, тъй като Американските съединени щати не преследват само политически престъпници, но и убийци.
— Убийци ли? — зина певицата и изгледа плахо любовника си.
До този миг Нинон дьо Клер не знаеше нищо за престъпните дела на Марсел.
Свят се зави на младия човек.
— Знаете ли? — запита той.
— Всичко — отговори Казота. — Директорът на тайната полиция ми разказа всичко. Ако ви хванат, вас, Марсел Бернард, ви очаква гилотината.
Макар и изплашена, певицата се хвърли на врата на любовника си. Нинон дьо Клер в никакъв случай не допускаше, че този човек е изцапал ръцете си с кръвта на своя брат. Тя го обичаше, обичаше го до лудост и ужасната участ, която го заплашваше, я изпълваше с двойна скръб. Женското сърце е загадка. Когато жената не обича някой мъж, тя се отвращава от него, без да има някакви сериозни причини за това, но когато женското сърце гори от любов към него, тя му целува ръцете, ако ще да са оцапани и с братска кръв.
— Казота, за Бога, спасете ни! — изплака певицата. — Помогнете ни да напуснем Париж още тази нощ! Не ще имам спокойна минута, когато зная, че ножът на гилотината заплашва главата на любимия ми Марсел.