— Наистина, тази мисъл не е никак приятна — кискаше се Казота. — И за мене е по-добре, ако не стоите повече в къщата ми, защото никак не желая да се намеря в затвора. Ще ви услужа, но работата ще бъде малко скъпичка. Когато човек отива на пазара да си продава кожата, естествено, той иска да бъде добре възнаграден.
— Добре — реши Марсел. — Ще спечелите пет хиляди франка, ако ни изведете незабавно оттук.
— Пет хиляди франка! — подигра се старата вещица. — Колко щедър е този господин… Когато палачът го заведе на бесилката, тогава ще бъде още по-щедър…
— Какво искате, кажете? — прекъсна я Нинон дьо Клер.
— Колко искам? Тука работата опира до големи разноски, освен това и аз искам да спечеля нещо, затова да говорим за двадесет и пет хиляди!
Марсел и Нинон се спогледаха учудени.
— Казота — каза смутено певицата, — вие предполагате, че сме по-богати, отколкото сме в действителност. Може би мислите, че сме откраднали много пари, но…
— Не мисля, а знам, че сте откраднали четиристотин хиляди франка — стрелна ги с поглед Казота разгневена. Тя искаше да изплаши гостите си докрай. — Четиристотин хиляди франка! Смятам, че заслужавам
поне една шестнадесета част от тях, ако ви укрия. Още повече, че не сте обвързани и можете да напуснете къщата ми и в такъв случай ще спестите много пари или пък ще загубите всичко.
Марсел дръпна Нинон в един ъгъл на стаята.
— В ръцете сме на тази дърта вещица и трябва да й се подчиним — пошепна той на любовницата си. — Ако не се съгласим, тя ще ни предаде на полицията.
— И двойно повече бих дала, Марсел, само да знам, че си спасен.
После се приближиха към Казота и й казаха, че са съгласни да платят двадесет и пет хиляди франка, ако ги изведе благополучно от Париж. После я помолиха да им каже своя план за бягството.
— Трябва да имате търпение още един час — обяви съдържателката на „Червената воденица“. — Ще поговоря с дъщеря си Помпадура. Тя е хитра и знае какво трябва да направим. Можете да бъдете спокойни. Утре заран ще бъдете далеч от Париж.
Казота излезе и остави влюбените насаме. И двамата бяха разстроени, тъй като бъдещето им беше забулено в гъста мъгла, а настоящето им не бе завидно в дома на Казота, където всяка минута можеха да бъдат арестувани.
Те съкращаваха времето с целувки и милувки, после брояха банкнотите, нещо, което бяха правили вече десетки пъти. Четиристотин хиляди франка, които бяха получили за откраднатите планове на черния майор, се намираха у тях. Нинон разпредели парите на осем равни пакета и ги криеше ту в пазвата си, ту в скрити джобове на долните си дрехи. Обаче никак не подозираха, че бяха наблюдавани през цялото време. Те не допускаха, че от коридора можеше да се стигне незабелязано в голямата печка, която беше в стаята им, и този, който беше скрит там, можеше да вижда всичко.
Откакто Марсел и Нинон бяха в тази стая, Помпадура често влизаше в печката и ги наблюдаваше. По този начин тя узна това, от което Естерхази бе толкова изненадан. Тя чу, че Нинон и Марсел бяха откраднали плановете на графа в Брюксел и ги бяха продали за четиристотин хиляди франка, че Нинон криеше тези пари в пазвата си и в долните си дрехи. Това бе достатъчно за Помпадура да начертае плана си, за чието изпълнение не трябваше да знае дори майка й.
13.
Вече се беше стъмнило и Нинон запали лампата, но неочаквано се потропа на вратата. Помпадура и Казота влязоха в стаята.
— Скроихме плана — каза старата, като седна на един стол, — моята дъщеря е много умна и знае какво трябва да се прави. Сега трябва да зная, дали ще имате смелост да извършите едно дело, което ще бъде сполучливо, ако, разбира се, не се уплашите.
— Не ни липсва смелост — ентусиазира се Марсел, — кажете ни какво трябва да правим.
— Ще избягате в Германия, а оттам в Америка — поясни Помпадура. — Щом дойдете до германската граница, вече сте спасени, тъй като там няма да ви търсят.
— Това е вярно — замисли се Марсел. — Оттам можем да тръгнем за Ню Йорк. Най-важното сега е да изчезнем от Париж.
Обезобразената кимна с глава:
— Най-голяма опасност ви застрашава при пътуването ви оттук до Кьолн. Никой не бива да ви забележи. Никакво преобличане не може да ви помогне, тъй като Гилберт всичко е предвидил, за да ви заловят. На всяка гара има негови агенти, които ще ви търсят с четири очи. На гарата е разположил свои хора, които ще претърсват всяко лице, което се намира в чуждестранния влак.
— Значи, няма никакъв начин — промълви Нинон със сълзи на очи — да избягаме оттук.