Мадлен се разтрепера, като чу името на черния майор.
— На него ли доверихте състоянието си? — попита тя изплашена. — О, Християн, сигурен ли си, че няма да го изгубиш?
— Мило мое момиче — засмя се младият човек и целуна девойката, — нали ти казах, че парите са внесени от моя братовчед в „Ротшилд“, а що се отнася до майора и неговата честност — не бива да забравяш, че той е един…
— Естерхази! — чу се внезапно ужасен вик. Християн се изправи и побледня.
— Боже мой — разтрепера се гласът му. — Думата, която исках да изговоря, прозвуча в мрака преди да я изрека. Известно ми е, че няма духове, но това странно съвпадение… Слушай, чувам песен, хорал, Мадлен, косите ми настръхват. Там, на реката, става нещо ужасно!
Момичето се притисна към мъжа. Те се бяха прегърнали и се вслушваха. Внезапно Мадлен извика:
— Чувам деца, които викат за помощ! Бързо, Християн, няма време за губене… Някой е в опасност… Иди при реката… при реката! Те се втурнаха по брега.
— Там! — извика ужасена Мадлен. — Там трима души се борят с вълните. Даже са вързани един за друг. Боже мой, те са загубени!
— Не са — пресече я Християн, — ако Бог бъде милостив към тях и към мене…
Той легна върху леда и предпазливо запълзя напред. Протегна ръце и хвана едно неподвижно женско тяло, за което се държаха две деца. С нечовешки усилия успя да ги изтегли в безопасност.
Виковете на Мадлен бяха разтревожили жителите на най-близките къщи. Те пристигнаха и скоро майката и децата бяха обвити в топли одеяла. Бяха още живи. Един полицай вече бе съобщил в болницата, за да изпратят кола и да откарат извадените от реката самоубийци.
Християн хвана ръката на любимата си и побледнявайки смъртно, прошепна:
— Мадлен, сигурен съм вече! Познавам тази жена, макар че не съм я виждал от пет години насам. Тази нещастна майка, която е търсила смъртта заедно с децата си в Сена, не е никоя друга, освен съпругата на моя братовчед!
— Съпругата на черния майор?
— Да, тя е графиня Естерхази! Моля ви се, господа, намерете ми час по-скоро файтон. Няма защо да карате бедните в болницата, аз ще ги отведа у дома!
Мадлен Готие гледаше с пламнали очи надолу и устните й промълвиха:
— Собствената си жена, собствените си деца си тласнал към смъртта, черни майоре. Това ще са, обаче, последните ти жертви. Часът на отмъщението все повече наближава!
15.
На четвъртия етаж на съседната къща на Рю де Мартир, която обитаваха не по-малко от петдесет и осем семейства, живееше и семейство Готие. На закрепената на вратата табела пишеше: „Баптист Готие, артист, приемни часове от четири до шест часа“.
Готие се бе отказал отдавна да възхищава или разплаква театралната публика, а когато декламираше, високо, не можеше да разплаче никого, освен двама души — бедната си и нещастна съпруга и красивата си дъщеря Мадлен.
И двете, майка и дъщеря, водеха плачевно състояние при този безсърдечен егоист. Ако надникнем в малката, но чиста стая, служеща на тримата не само за храна, за спане, за работа, но и за дневна, най-добре ще видим, колко много мизерия, лишения и…подлост се бяха настанили между четирите стени.
Майка и дъщеря седяха пред голяма дървена маса и се занимаваха с пълненето на ония малки цветни птици, които красят шапките на благородните дами. Това бе не само трудна, но и опасна за живота работа, понеже малките тела биваха пълнени с арсен, вреден за здравето на работничките.
Мадлен не бе засегната още от вредния прах, но вече възрастната госпожа Готие бе пожълтяла и очите й блестяха като в треска. Освен това я мъчеше суха кашлица и тези признаци говореха ясно, че дните й няма да продължат дълго.
Готие се разхождаше доста елегантно облечен, с ръце в джобовете и цигара в уста, из стаята, докато неговото семейство работеше. Навремето той беше красив мъж, сега, обаче, когато приближаваше вече петдесетте, голата му глава не бе обкръжена от друго, освен от венец червеникаво-руси коси. Лицето му беше покрито с безброй бръчки, а носът му бе остро изпъкнал под едрите вежди.
— Така не може да продължава вечно! — извика Баптист Готие с патос. — Не мога да гледам повече как се измъчвате. Ако това момиче не бе толкова твърдоглаво, нямаше да гладуваме!
— Нали ме увери снощи — погледна го плахо госпожа Луиза, — че си щял да спечелиш много пари от една сделка, която си уреждал?
— Сделката пропадна — изръмжа Готие и погали внимателно с ръка голата си глава. — Приятелят ми, граф Естерхази, ме изостави твърде бързо. В противен случай щях да изсипя пред вас цял чувал наполеони и да изхвърля всички птици, с които вредите на здравето си.