— Каква сделка възнамеряваш да сключиш с граф Естерхази? — запита Мадлен и спря за малко работа.
— Защо те интересува? — отвърна й грубо бившият актьор. — Имам да върша работа и, слава богу, само с благородни господа. Да, аз се мъча да ви храня по честен начин. Нещастието обаче ме преследва. Да, нещастието…
След това той застана пред Мадлен и започна сърдито да я упреква:
— Би могла да издържаш старите си родители прекрасно с твоята красота. — Можехме да бъдем собственици на красив чифлик в околността на Париж и да имаме екипажи и лакеи. Ти обаче предпочиташ да се мотаеш и да си губиш времето с оня бедняк граф Християн Естерхази!
— Татко, аз обичам Християн — възкликна Мадлен смело и твърдо — и няма да го оставя, докато съм жива!
— Добре, да не се караме по този въпрос — закима помирително бившият актьор. — Не желая да ставам пречка на любовта ти с твоя граф. Искам обаче да ми докажеш искреното си желание да спечелиш пари, за да помогнеш на бедните си родители.
— По какъв начин, татко? Нали виждаш, че денонощно пълня птички?
— Това не носи печалба, нали виждаш. Ще ме придружиш сега на Рю Росини и ще участваш в живите картини, които се дават всяка вечер в дома на госпожа Турвил. Тя е много елегантна дама и схваща добре по какъв начин се събират жълтици. От нея ще можеш да научиш твърде много!
— Дали е къща, в която баща може да заведе дъщеря си? — намеси се неуверено загрижената майка.
— Как можеш да ми задаваш такъв въпрос, скъпа моя Луиза? Бих ли позволил на Мадлен да пристъпи прага на оная къща, ако не е порядъчна?
— Иди, дете мое — помоли майката тихо. — Помисли само, колко бихме били щастливи, ако можеш да печелиш достатъчно, за да не живеем в мизерия?
Мадлен все още се колебаеше, очите й се напълниха със сълзи. Тогава майка й прошепна:
— Вчера лекарят ми каза, че ако не пия силно вино и не ям добра храна, едва ли ще живея още половин година!
— Ще отида, майко, ще отида! Ако ме накара обаче да върша нещо нередно, което би ме разделило с Християн, нека Бог да ми прости греха! — изплака Мадлен.
Готие се направи, че не чува думите на дъщеря си. Той облече широко палто, сложи мека сива шапка и светложълти кожени ръкавици, които още имаха добър вид благодарение грижите на Мадлен.
Младото момиче също се бе облякло и след като помоли майка си да легне рано и да не работи до късно през нощта, тръгна придружена от баща си за къщата на Рю Росини, за да участва в художествените живи картини на госпожа Турвил, както я бе уверил нейният баща.
Когато слязоха по стълбите на третия етаж, внимателно се отвори една врата и след тях надникна хитровато-весело женско лице.
— Мадлен излиза толкова късно със стария разбойник! — подсмихна се хубавата млада жена. — Дано този подлец не накара собствената си дъщеря да върши срамни неща! Трябва да науча къде отиват. Непременно трябва да спася Мадлен.
Само няколко секунди по-късно една жена, облечена в широко палто, тръгна след Готие и неговата дъщеря.
На вратата на апартамента на младата жена, която бе тръгнала след двамата, имаше табелка „Госпожица Нитуш, шапкарка“.
Салоните на госпожа Турвил бяха тържествено осветени. Красиви жени и елегантни мъже се разхождаха из тях. Хора, на които не бе известен характерът на къщата на Рю Росини, биха помислили, че се бе събрало най-отбраното общество на изискано тържество. На всеки от посетителите обаче бе известно, че за да влезе, всеки трябва да представи преди това на портиера една зелена карта, която можеше да се купи всяка вечер срещу петдесет франка. Самата госпожа Турвил имаше аристократична фигура. Нежното й лице бе обкръжено от сиви коси, а черната копринена рокля му придаваше бледостта на мрамор. Целият й тоалет бе много скромен и се различаваше от облеклото на другите дами.
По покритата с килими стълба се изкачиха двама господа. Единият бе граф Естерхази, черният майор, другият — неговият приятел майор Пати дьо Клам.
— Нали ви казах, Пати — прошепна Естерхази на приятеля си, — че ще прекараме чудесна нощ. Турвил е събрала около себе си най-хубавите момичета, а живите картини, които показват тук, не могат да се видят никъде.
— Не това е, което ме накара да дойда с вас, драги Естерхази — отвърна тихо Пати дьо Клам и се усмихна странно. — Желая да се уверя дали е вярно това, което сте ми разправяли за нашия колега, полковник Анри, че бил един вид покровител на госпожа Турвил и че поради неговото влияние не се е намесила още полицията?
— Сега ще видите и Анри — отвърна Естерхази. — Надявам се, обаче, драги ми Пати, че няма да го издадете на началството му. Известно ви е, че ми е необходим.