— Именно поради това дойдох — отвърна твърдо Пати. — На нас ще ни е нужен Анри за аферата Драйфус и затова искам да установя, че е във връзка с госпожа Турвил.
Пати спря внезапно и дръпна Естерхази по-близо към себе си:
— Нужна нй е сполучлива фалшификация, за да не се открие невинността на Драйфус. Понеже нямам желание да върша подобно нещо сам, а вие не бива да се намесвате повече, защото сте премного компрометиран, ще трябва Анри да извърши фалшификацията!
— Аха, разбирам — кимна Естерхази и се засмя. — Вие смятате, че ще е добре, ако се намира в наши ръце и можем да го заплашваме с разкрития.
Пати дьо Клам кимна.
— Когато се установи, че полковник Анри води, тъй да се каже двоен живот, през деня като директор на информационната служба на френския генерален щаб, а през нощта като покровител на публичен дом, той ще се види принуден да танцува по нашата свирка, да фалшифицира каквото искаме и да се заклева в каквото искаме.
Двамата офицери влязоха в големия салон и бяха посрещнати от госпожа Турвил. Тя им представи цяла плеяда красиви млади момичета, като ги нарече с благородни, но измислени имена. Естерхази и Пати ги поканиха при бюфета.
Госпожа Турвил ги остави и се усамоти в малка стая. Тя натисна звънеца и помоли явилия се лакей да извика дъщеря й Фернанда. Само няколко минути по-късно при нея влезе рядко красиво осемнадесетгодишно момиче. Тя имаше тъмни къдри, бяло чело и светлосини очи.
— Фернанда — госпожа Турвил хвана нежните ръце на дъщеря си. — Не мога повече да отлагам, ще трябва да участваш днес в представлението. Той го иска!
— Той го иска! — повтори младото момиче и се разтрепера. — Кой е този човек, че упражнява толкова голямо влияние върху теб и изпълняваш и най-малката му заповед? Принуждаваш ме насила да го срещам ежедневно, макар че го мразя от все сърце.
Госпожа Турвил, дълбоко трогната, нежно натисна Фернанда и седна с нея върху дивана.
— Мило мое дете — рече тя с треперещ от болка глас, — моля, те примири се с неизбежното. Ако Анри ни изостави, ще бъдем принудени още утре да си ходим. Това препитание имаме само благодарение на него, той има влияние в полицията и ме защитава.
— Боже мой, това препитание! — разплака се Фернанда. — Майко, готова съм да отида да слугувам и ще го сторя на драго сърце. Остави този занаят, който ни белязва с печата на вечен позор!
Преди госпожа Турвил да отговори, вратата се отвори и влезе висок елегантен човек. По осанката му личеше, че е военен, въпреки че бе облечен цивилно.
Фернанда скочи от дивана щом го видя. Госпожа Турвил обаче събра всичките си сили и изрече вежливо:
— Благодаря,ви, че сте дошли, Анри. Сега съм сигурна за тази вечер.
— Вие сте сигурна, госпожо, докато ви покровителствам аз — отвърна предизвикателно и грубо Анри. — Погрижете се никога да не изникнат недоразумения между нас, които да ме накарат да изгубя интерес към вас и вашия дом. Сега обаче ви моля да ме оставите сам с вашата дъщеря.
Госпожа Турвил побледня, но заповедническият жест на човека, в чиито ръце се намираше, я накара да излезе мълчаливо. Красивата Фернанда искаше да тръгне подир майка си, но Анри я спря.
— Почакайте, Фернанда — прошепна й той, — трябва да ви кажа нещо!
Фернанда наведе очи и се опита да не гледа едрия мъж.
— След като си отидат всички — рече Анри, — желая да прекарам няколко часа от тази нощ с вас. Дайте ми ключа от стаята си!
Страните на момичето пламнаха от срам.
— Правете каквото искате с мен, господин Анри — промълви тя, — но отказвам да изпълня вашето желание!
Мъжът се засмя иронично.
— Защо сте толкова недостъпна днес, красива Фернанда? За пръв път ли ще спите с мен?
— Мълчете, мълчете, господине! — извика Фернанда. — Не мога да понасям думите, които ми говорите. — Известно ми е — продължи красивото момиче, — че майка ми и аз се намираме във вашите ръце и че една дума пред полицията е достатъчна, за да ни унищожите. Добре си спомням ужасния час, когато, изплашена от думите ви, че ще закарат майка ми в затвора, отчаяна ви се отдадох и станах ваша любовница! Оттогава до днес обаче не престанах да плача с кървави сълзи и не смея да вдигна очи, когато с мен говорят честни хора. Възнамерявах сто пъти вече да потърся смъртта си в Сена, но винаги ме е възпирала мисълта за майка ми.
Горчиви сълзи напълниха очите на Фернанда и тя падна пред Анри.
— Напразно се тревожите, Фернанда! — й отговори той. — Да не си въобразявате, че бихте могла да запазите постоянно девствеността си в този развратен дом? Може би ще настъпи даже часът, когато няма да съжалявате, че се отдадохте на мен, а може да станете дори моя съпруга…