— Вие сте женен, Анри — изплака момичето горчиво. — Имате дете, сладко малко момченце… всичко зная за вас, вече не сте загадка за мен.
Елегантният мъж побледня и погледна мълчаливо и изплашено коленичилата пред него.
— Следила сте ме! — скръцна със зъби той. — Вървяла сте след мене! Кажете, по какъв начин успяхте да научите кой съм?
— Видях ви един ден с няколко офицери, облечен в разкошна униформа, пред зданието на генералния щаб. Всички ви поздравиха, постовете ви отдадоха чест, а след като изчезнахте в щаба, запитах един войник сякаш от любопитство:
— Кой е онзи офицер с трите златни галуна върху ръкава и червените ленти на панталона? Войникът ми отвърна, че това е полковник Анри, началникът на тайната информационна служба в генералния щаб.
Изобличеният офицер стоеше изненадан пред нея и ръката му играеше нервно със златната верижка на часовника, който носеше в жилетката на фрака.
— Преди да се разделим завинаги, полковник Анри — продължи Фернанда, — искам да ви предупредя за нещо. Вие сте човек със завидно обществено положение. Имате млада, мила жена и сладко дете, вашата родина гледа с доверие на вас… Защото й помогнахте много в аферата Драйфус… Виждам, обаче, че се намирате на лош път и че заблуждавате света с разни фарсове, които рано или късно ще станат гибелни за вас.
— Вие предвиждате? — изсмя се злобно Анри. — Да не би да ви е разправял всичко това онзи войник пред генералния щаб.
— Не — сведе поглед Фернанда. — Това е сънят ми от миналата нощ.
— Ха-ха, вашият сън!
— Смейте се, но може би е вече близо онова време, когато ще забравите да се смеете! Когато заспах снощи след дълги ридания, ридания, които се повтарят всяка вечер по изгубената ми чест, видях внезапно пред себе си вас, Анри, не обаче толкова горд и свободен като сега. Вие се намирахте в една отвратителна килия и гледахте лист хартия, намиращ се пред вас на масата. На листа бе написано хиляди пъти името на Драйфус, а всяко име имаше свое собствено лице, мрачно и заплашително, отправено към вас. Внезапно ви чух да викате като луд в смъртен страх, в истинско отчаяние, във вашата ръка се появи нож и преди да успея да ви го отнема, прерязахте сам гърлото си. Червена струя бликна от ужасната рана и капките кръв, стигащи на отсрещната стена, написаха с алени букви името Драйфус. Вие обаче вече бяхте мъртъв.
Фернанда млъкна и се отвърна. Анри отиде при нея, хвана ръката й и силно я стисна.
— Не ми разправяйте глупави женски сънища, те никак не ме плашат — изсмя се той грубо. — Предупреждавам ви още веднъж, Фернанда, оставете отключена вратата на стаята си или ще се намерите утре по това време заедно с майка си в затвора Сен Лазар, затвора на проститутките. Всички обвинения пък, които бихте могли да отправите против мен, не биха ви помогнали, понеже всеки ще повярва повече на полковник Анри, отколкото на две жени, търсещи авантюри в Париж! Дайте сега ключа, ключа от стаята ви.
Фернанда бавно извади малък ключ, притисна го към прелестния си бюст и, извика, като вдигна сини очи към небето:
— Боже, не мога да се освободя от веригата, която ме върза за ада. Боже мой, бъди милостив спрямо мене и моята бедна майка!
Ключът се изтръгна от треперещата й ръка и падна върху килима пред Анри. Фернанда избяга, смъртно бледа от стаята. Безсърдечният човек се наведе радостен, за да вземе ключа, който в неговата ръка бе ужасно оръжие против бедното момиче. Когато се изправи, внезапно от лицето му изчезна изражението на радост и похотливост и се появи ужасен страх.
Само на пет крачки от него, на прага на стаята, стоеше човек, който нямаше вид, подходящ за блестящите салони на госпожа Турвил. Той бе облечен в износени дрехи, а на лявото си око носеше черна превръзка.
— Полковник Анри — обърна се скромно облеченият човек към елегантния мъж, — много се радвам, че ми се удаде случай да поговоря с вас. Тук едва ли ще можете да ме изхвърлите с помощта на слугите, както правите у вас и в генералния щаб.
Анри се облегна върху един стол.
— Лемерсие! — изрече той изплашен. — Как сте посмели да дойдете тук, в тази къща?
— Струва ми се, че аз имам повече право да ви запитам, господин полковник, какво търсите в тази къща. Много голяма сензация би било съобщението, че началникът на тайната информационна служба е най-близкият приятел на госпожа Турвил. О, не се ядосвайте, господин полковник, не бъдете толкова надменен. От два месеца разчепквам тайните ви и научих много повече, отколкото предполагате!
Анри извика глухо и скочи към вратата, за да я заключи. За съжаление нямаше ключ. Сетне се облегна върху стената и обърса потта от челото си.