— Няма защо да се боите, Анри — продължи другият тихо. — Няма да издам тайната ви, добре знаете, че Лемерсие умее да мълчи, щом се задоволяват справедливите му искания.
— А какво искате от мен? Кажете!
— По дяволите, Анри — подсмихна се Лемерсие и почеса сивата си брада, — не се преструвайте, че не ви е известно какво има между нас. Искам да ми дадете четиридесет хиляди франка, които ми обещахте вие и вашият приятел Естерхази, когато фалшифицирах по ваше нареждане списъка на продадените уж от капитан Драйфус документи!
— Говорете по-тихо, вие сте луд! — прошепна разтреперан полковникът.
— Луд — възкликна другият. — Да, така ме нарекохте след като свърших работата за вас и ви приготвих документа, въз основа на който изпратихте Драйфус на Дяволския остров. Насила ме измъкнахте в нощта от моя апартамент и ме затворихте в лудницата край Дижон. Виках, доколкото имах сила, виках да обясня на лекарите, че съм жертва на безподобна подлост. Те обаче бяха подкупени от вас, вързаха ме, обливаха ме със студена вода и ме затвориха в кръгла гумена килия. Никой не можа да чуе оттам виковете ми!
Човекът с превръзката, побледнял от вълнение, при спомена за страданията си, направи малка пауза, а после продължи:
— След известно време, преди два месеца, успях да избягам от лудницата. Бях достатъчно умен да се преструвам, че съм се примирил със съдбата си и затова ми позволиха да се разхождам с други безопасно луди в градината. Тя бе оградена от висока стена, а върху нея имаше остри железни шипове. В удобен момент успях да се изкача върху стената, но за нещастие се хлъзнах и един от железните шипове влезе в лявото ми око. Ето, полковник Анри, за това сте виновен вие!
Лемерсие свали превръзката от лицето си и накара Анри да се приближи към него и да погледне в отвратителната празна очна кухина.
Полковникът отблъсна с две ръце ужасния човек.
— Ако всичко е така, както вие го разправяте, Лемерсие, защо тогава не издадохте Естерхази и мен? — промърмори глухо Анри. — Щяхте да го сторите отдавна, но нямате доказателство за твърдението си.
— Доказателството нося ей в този джоб — отвърна Лемерсие. — Бедният пленник от Дяволския остров отдавна би бил свободен, а вие и Естерхази да сте вече в затвора, ако бях съобщил на полицията. Не го направих обаче досега, защото бих напакостил същевременно и на себе си. Ако не ми платите, Анри, ако не ми платите още тази вечер, ще отида още сега при Матийо Драйфус, брата на капитана, и ще му продам не само тайната си, но и доказателствата. Той добре ще ми заплати за тях.
Лицето на Анри се вкамени. Големите му очи блуждаеха безцелно из стаята, докато изричаше с глух глас:
— Добре, Лемерсие, виждам, че не остава нищо друго, освен да ви изплатя обещаните пари. Това ще стане веднага!
— Ако ми платите, наистина съм готов да мълча.
— Зная, че ще мълчите. Елате обаче с мене в моята стая.
— Какво? Имате в тази къща стая? — засмя се иронично Лемерсие. — Тук се чувствате много добре…
— Все ми е едно, дали ще знаете сега и това или не. Вие знаете толкова по-лоши неща за мен! Елате, имам около тридесет хиляди франка, които снощи спечелих на карти. Надявам се, че ще почакате за остатъка до утре.
Двамата мъже излязоха от стаята и Анри заведе посетителя по една странична стълба на горния етаж. Не срещнаха никого по пътя, а и не видяха никой в коридора. Анри отключи с ключа, който бе взел от Фернанда, една врата и влезех Лемерсие в скромна стая, матово осветена от висяща лампа с червен абажур.
— Седнете на канапето — обърна се Анри със странно сериозен глас към другия. — Скрих парите в един тайник на шкафа и ще ги извадя ей сега.
Анри отиде при вратата, заключи я отвътре и се убеди, че тъмните завеси са спуснати.
Когато прелъстителят на Фернанда се обърна, Лемерсие стоеше все още неподвижно в средата на стаята.
— Много ви съжалявам, приятелю — рече Анри и се приближи бавно към Лемерсие, — аз ви смятах за много ловък човек още когато бяхте агент в политическата полиция. Готов съм да ви назнача отново, само че с вашето око, бедни мой Лемерсие… Но покажете ми го, наистина ли е напълно изтекло?
Докато изричаше последните думи, вече бе сложил приятелски двете си ръце върху раменете на бившия полицейски агент й дръпна бавно главата му към себе си.
Лемерсие видя нещо странно, ужасно в лицето на Анри и изхриптя побледнял:
— Защо ме гледате толкова ужасно, Анри… Очите ви са на звяр… Устните ви треперят… Стискате зъби… Да не би да искате… Пом…