Викът на нещастника заглъхна.
Ръцете на Анри бяха хванали със светкавична бързина гърлото на едноокия и стискаха като железен обръч жертвата.
Анри не каза нито дума, той уби Лемерсие мълчаливо. Хъркането на умиращия ставаше все по-слабо и по-слабо. Не бе изминала и минута и Анри отпусна ръцете си от замлъкналия завинаги човек. Тялото на Лемерсие рухна тежко на килима. Анри приглади косите си, лицето му прие обикновения си вид и даже се усмихна хитро. Убиецът сякаш бе решил вече какво да прави. Той разтвори шкафа, който стоеше в единия ъгъл на стаята. Свали здравия колан от една пижама и го уви около врата на мъртвеца, все едно, че се е самообесил. После вдигна трупа, окачи го в задната част на гардероба и го покри с дрехи.
— Сега иди и предай на Матийо Драйфус тайните ни — промърмори Анри и разлисти книжата на мъртвеца. — Иди и разправяй на света, че Драйфус е затворен невинен на Дяволския остров. Онзи обаче, който се опита да докаже невинността на глупавия капитан, ще сподели твоята съдба!
Анри заключи шкафа, засмя се иронично и хвърли ключа през прозореца. Убиецът се обърна, застана пред огледалото и докато оправяше бялата си връзка, промърмори:
— Сега пък ще изиграя най-ценния си коз. Утре ще съобщя на полицейския началник, че съм изпратил един от тайните си агенти, някой си Лемерсие, в публичния дом на госпожа Турвил, за да я наблюдава и оттогава не се е завърнал. Ще наредя всичко така, че да заподозрат старата Турвил, а тогава Фернанда ще бъде беззащитна, напълно моя.
В този момент в цялата къща прозвучаха три сигнала от звънец.
— Живите картини започват — разбра Анри, — а след тях — играта на карти. Днес ще трябва да спечеля на всяка цена, защото имам нужда от пари.
Убиецът погледна още веднъж преценяващо към шкафа и излезе от стаята, в която се бе разиграло ужасното престъпление. Щом затвори вратата и заглъхнаха стъпките му, зад дивана се изправи една бледа фигура. Фернанда!
Изплашеният поглед на момичето търсеше гардероба. По челото й едрееха големи капки пот.
— Убиец! — прошепна тя глухо. — Той е подъл убиец, но аз бях свидетелка на неговото деяние. Всемогъщи боже! — изтръгна се от развълнуваните й гърди и тежки сълзи протекоха по страните й. — Онзи подлец иска да обвини моята майка в убийство и всеки ще му повярва, защото е влиятелен и виден човек, майка ми държи публичен дом… Всичко говори против нея.:. Трябва да я предупредя… Трябва да избягаме… Още тази нощ… Ще трябва да се скрием… Да, това е единственият изход, за да спася обичната ми майка!
Фернанда стана. По лицето й се четеше, че решението е взето.
Гостите на госпожа Турвил се бяха събрали в елегантна зала. В нея бяха поставени в полукръг десетина реда малки столчета, а в средата бе построена малка сцена, тъмносинята завеса на която бе още спусната.
Когато прозвуча звънецът, изгаснаха всички лампи, разговорите престанаха. Разнесе се вълшебна музика, изпълнявана от невидим оркестър.
— Картина от един харем! — съобщи висок глас и завесата се вдигна.
Цялата картина говореше без думи за безграничното сладострастие и очите на всички похотливи мъже и жени бяха насочена към нея. На сцената бе обзаведено помещение на харем и около десетина жени, всяка по-красива от другата, се бяха излегнали върху миндери в очакване на султана; Всички тайни, които можеше да даде едно моминско тяло, бяха изложени по много ловък начин пред зрителите. Розовата плът честваше своя триумф, а женската красота беше превърната в пазарна стока! Бурно ръкопляскане наложи три пъти да се вдигне завесата.
— Елена край изворчето — съобщи невидимото конферансие и добави: — Артистката, която играе ролята на красивата Елена, се явява за пръв път на тази сцена!
Когато се вдигна завесата, се чу общ вик на възхищение. Едва ли можеше да се види някъде по-красива картина от тази, която беше предложена на гостите на госпожа Турвил. Тялото на момичето не бе голо, но дрехите, които носеше, ясно подчертаваха цялата му красота. До мраморно изворче бе седнало рядко красиво момиче. Голият му крак допираше водата и то сякаш искаше да съблече горните си копринени дрехи. Златисторусите му коси бяха увиснали отпред и покриваха бюста със златен блясък.
В същия момент сред зрителите се чу ужасен вик. Един млад човек скочи върху сцената и се нахвърли с истеричен смях върху момичето.
— Мадлен! — извика младият човек. — Мадлен Го-тие… Подло същество!… Ти ми изневери и ме излъга!…
Мадлен се хвърли с потресаващ вик в краката му. Младият човек бе Християн Естерхази, нейният годеник!
Християн се наведе над нея, хвана я с две ръце и я отблъсна далеч от себе си.