— Комедиантка! — извика той с глас, който издаваше цялата болка, ярост и накърнена чест. — Ти си достойна дъщеря на твоя баща, родена в позор, израснала в позор и в позор ще загинеш!
— Християн! — молеше се нещастницата. — Християн, изслушай ме!
— Какво би могла да ми кажеш още, след като се уверих със собствените си очи в твоя позор и в твоята развратеност. Намерих те тук, в този дом, който е толкова компрометиран, че даже проститутките по улиците се червят, когато се споменава името му. Ти обаче си дошла тук и излагаш тялото си на мъжки погледи. Играеш една срамна роля и си въобразяваш, че ще успееш да ме трогнеш с твоите извинения и крокодилски сълзи! Остави ме, махни се от очите ми. Там долу са седнали ония, които ще ти платят, за да могат да се наслаждават на твоята красота! После, когато бъдеш с тях и пиеш шампанско ще можеш да им разказваш с ироничен смях, че си успяла да намериш и излъжеш един честен човек, който ти е вярвал, че си чисто момиче и глупакът за малко не се ожени за тебе!
— Нека Бог ти прости, Християн! — изхлипа Мадлен, — ти ме тласкаш към смъртта!
Нещастното момиче вдигна отчаяно ръце, погледна още веднъж любимия си и се скри бързо зад кулисите…
Завесата се спусна над тази неочаквана сцена.
— По дяволите! — рече Естерхази на приятеля си Пати дьо Клам. — Това не бе ли моят братовчед Християн? Момчето полудяло ли е? Защо ли дойде да изиграе тази сцена, която подхожда повече на трагедия? Той е бил винаги идеалист и момичето навярно го е излъгало.
— Уважаеми дами и господа — чу се гласът на Анри, — не се безпокойте за неприятната случка. Елате в игралната зала, масите вече ни чакат.
Всички станаха и тръгнаха към съседното помещение, където наистина ги очакваше дълга зелена маса с карти, чашки и чинии за монетите, както и охладеното в лед шампанско.
Последните, които напуснаха театралната зала, бяха майор Естерхази и Пати дьо Клам.
— Трябва да изненадаш Анри. Сега или никога — прошепна Естерхази на приятеля си. — Добрият ни полковник не ни е забелязал досега, но смятам, че ще е добре да ни види в момента, когато държи банката. Ще трябва да му обясним, че отсега нататък ще трябва да върши онова, което искаме ние!
— Почакайте малко, майоре — отвърна Пати с иронична усмивка, — аз наредих вече нужното. Колко е часът?
— Един след полунощ.
— Един часът — прошепна Пати толкова тихо, че едва можа да го чуе самият Естерхази, — предполагам, че ще дойдат най-късно след тридесет минути.
В игралната зала играта вече кипеше, когато влязоха двамата офицери. Анри държеше банката и то сякаш без особен късмет, пред него постепенно банкнотите намаляваха.
Госпожа Турвил бе седнала с дъщеря си върху ален диван в задната част на залата.
— Не ме питай, майко — шепнеше Фернанда, — моля ти се, ела да избягаме. В къщата ни се извърши ужасно престъпление, за което ще обвинят теб.
— Мен!? — изстена госпожа Турвил отчаяно. — Не, мое дете, аз много се унизих, като отворих този публичен дом, но го направих само за да спечеля за тебе много пари. Кой обаче ще повярва, че аз, бившата маркиза Турвил, съм извършила престъпление!
— Майко, мила майко — разплака се Фернанда, — зная, че всичките ти грехове се дължат на любовта ти към мен. Обаче полицията и обществото… Мълчи, защото ни наблюдават. Ще ти разкажа всичко през нощта, когато си отидат гостите. След това ще напуснем това място на нашето падение и ще се скрием в някое кътче на големия Париж под фалшиво име. Аз ще работя за тебе, майко, аз ще…
Тя млъкна, до дивана се приближи Анри и застана пред двете жени.
— Фернанда — прошепна той, — днес губя извънредно много по време на играта. Идете в моята стая и вземете от лявото чекмедже една колода карти, за да ги замените с ония, които лежат пред моето място на масата!
Девойката стана и го изгледа враждебно.
— Господине, картите които искате да отида да взема, са белязани и ще стана съучастница в престъплението ви, ако ги донеса…
— Заповядвам ви да отидете!
— А ако откажа!
Анри я хвана толкова грубо за ръката, че тя извика.
— Ако не ме послушате, ще ви изпратя още утре при проститутките в затвора Сен Лазар — прошепна той.
— Оставете ме, господине! — изплака девойката толкова високо, че доста хора се обърнаха учудено. — Много неща съм понасяла, но търпението ми вече се изчерпа. Ще загина, но и вие ще загинете с мен! Ще разкрия на тия хора — развика се Фернанда — кой сте вие, както и че вие сте душата на цялото предприятие от самото начало!
— Фернанда, боже мой! — прошепна госпожа Турвил на дъщеря си.
— Млъкнете или ще ви убия! — изсъска Анри в ухото на младото момиче, а ръката му се мушна бързо във вътрешния джоб на фрака, където носеше постоянно малка кама.