Фернанда обаче не млъкна и не искаше да слуша нито молбите, нито заплахите му. Беше ужасно разтревожена и сама не знаеше вече какво върши. Тя приближи с разтреперани нозе до голямата маса и извика сред настъпилата в игралната зала тишина:
— Погледнете този човек, когото познавате под името Анри. Той е накарал майка ми да започне срамния живот, който води сега, той ме обезчести със сила и заплахи, той води двоен живот, макар че е женен и баща на едно дете. Този човек, който играе през нощта ролята на покровител на проститутки, този човек, който държи банката и не се свени да играе с фалшиви карти, този човек е през деня полковникът…
Внезапният оглушителен шум на десетина звънци прекъсна разкритията на Фернанда. От тавана на стаята по високоговорител, изкусно скрит в полилея, прозвуча глух разтреперан глас:
— Полицията! Полицията е нахлула в къщата! Да се спасява всеки както може!
— Най-после — извика злобно Пати дьо Клам, — най-после!
16.
Откъм стълбите се чуха бързи и тежки мъжки стъпки. В игралната зала настъпи хаос, който се увеличи още повече, когато изгаснаха лампите и мрак скри бягащите гости.
— Слезте по стълбите зад оная врата! — извика госпожа Турвил на гостите си. — Вече я отключих и ще можете да излезете в градината.
Всички побягнаха към посочената тайна врата. Госпожа Турвил прегърна дъщеря си и тръгна с нея. Анри също бързаше да стигне до единствения изход, през който можеше да се скрие от полицията. За него бягството бе много по-важно, отколкото за който и да е друг. Ако го заловяха като гост и покровител на този публичен дом, можеше да изгуби не само службата и честта, но й живота си.
Той бе стигнал вече тайния изход, когато някой го хвана здраво и един познат глас прошепна:
— Не мърдайте, полковник Анри. Ще останете тук и ще почакате с нас полицията.
Анри не можа да види в тъмнината кой го бе хванал. Звукът на гласа обаче, смрази кръвта в жилите му. Не принадлежеше ли този глас на майор Пати дьо Клам, неговия подчинен, а другият, който иронично се изсмя — на бившия майор Естерхази, който бе навремето също така негов подчинен в генералния щаб?
— Полковник Анри — продължи бързо Дьо Клам, — ние ви задържаме във ваш собствен интерес. Спокойно изчакайте с мен и приятеля ми Естерхази полицията. За нас е достатъчно онова, което видяхме тази вечер и разбрахме каква роля сте играл в този дом! Бъдете спокоен и разумен и тази среща няма с нищо да ви навреди.
В този момент бе изкъртена вратата на игралната зала и висок служител от криминалната полиция влезе начело на многобройни униформени мъже. Няколко полицаи носеха лампи и фенери, така че осветиха донякъде голямото помещение.
Комисарят бързо се огледа и каза сърдито:
— Закъсняхме, всички вече са избягали. Но ето, там има трима мъже, те ще трябва да ни дадат отговор.
Той се приближи към тримата офицери и стеснително се отдръпна.
— Вие навярно ме познавате, господин комисар — заяви му гордо Пати дьо Клам. — Аз съм онзи, който насочи вниманието на полицията върху тази къща и изиска днешната проверка от самия началник на полицията. Аз съм майор Пати дьо Клам, това е Анри, полковник в генералния щаб, това пък е майор граф Естерхази, който ме придружава по мое изрично желание, понеже вярвах, че ще можем да бъдем полезни на полицията.
Комисарят се поклони учтиво:
— Извинете, господа офицери, че не можах да ви позная веднага. Дошли сме впрочем напразно, защото в къщата няма никой и не можем да арестуваме ония, които са участвали в срамните деяния.
— Избягаха през онази тайна врата — отвърна Дьо Клам. — Добре ще направите, ако продължите търсенето в градината.
— Да, в градината! — извика бързо Анри, понеже се опасяваше да не би полицията да се качи на горния етаж и да намери трупа на жертвата му в шкафа на Фернанда.
Комисарят се оттегли заедно със своите подчинени. Естерхази направи на един от полицаите знак да остави една лампа върху зелената маса. После отиде и затвори отново всички врати и спусна плътно завесите.
Междувременно полковник Анри се бе отпуснал с глух стон на един стол.
— Приятели мои — започна той, — не ми причинявайте нещастие, смилете се над жена ми и детето ми, дайте честната си дума, че няма никога да разкажете на никого онова, което сте видели и чули тук тази нощ. Ако светът узнае, че съм държал банката на тази къща, не ми остава нищо друго, освен да си тегля куршума.
— Вие сте вършили много по-лоши работи, драги мой Анри — отвърна иронично Пати дьо Клам, — вие бяхте най-близкият съветник на госпожа Турвил, вие й обзаведохте тази къща и сте участвал навярно и в печалбите; с една дума — вие сте,вършил неща, за които ако се публикуват, бихте отишли веднага в затвора и ще бъдете загубен не само като военен, но и като човек!