— Известно ми е — изстена полковникът, — но се смилете и мълчете!
— Добре, ще мълчим — обади се Естерхази, — при условие, обаче, че ще приемете предложението ни.
Анри погледна изненадан двамата „приятели“.
— Какво предложение ще ми направите? — запита той глухо.
— Вие отказвахте досега — му прошепна черния майор — да извършите оная фалшификация, която трябва да представим като наш последен и най-ценен коз в борбата ни против Драйфус и неговите приятели. Сега искаме да се решите и да извършите фалшификацията.
— Боже мой! — въздъхна Анри. — Тази фалшификация е опасна, тя е меч с две остриета и лесно може да убие онзи, който го извади против Драйфус.
— Загубен сте, приятелю — внуши му Дьо Клам. — Ако не се съгласите, още утре приятелските ни вестници ще разкажат в пикантни статии по какъв начин се забавлява нощно време директорът на информационната служба в генералния щаб. Искате ли?
— Изгубен съм! — простена Анри и се хвана отчаян за русите си коси. — Изгубен съм. Ако кажа не, загивам, а в противен случай ставам долнопробен фалшификатор!
— Глупости! — прекъсна го нетърпеливо Естерхази. — Никой никога няма да узнае, че писмото, което ще напишете, е фалшиво. Освен това, не ви ли е известно, че не само ние тримата ще пострадаме, но и много други офицери от генералния щаб, ако победят Зола и Пикар, защитниците на Драйфус. Хайде, седнете. Донесохме всичко, от което се нуждаете. Пишете каквото ви диктувам!
Анри седна като в сън пред зелената маса. Колкото и да бе пропаднал, не му се искаше да стане и фалшификатор! Фалшификатор, и то пред очите на неговите подчинени.
Пати дьо Клам бе извадил джобна мастилница и златно перо, което подаде на нещастника.
Естерхази разгърна пред него едно изцапано, многократно лепено парче хартия.
— Защо хартията е толкова мръсна?
— Вие сте луд — отвърна спокойно Естерхази. — Обмислихме всичко много добре предварително. Писмото, което ще фалшифицираме, трябва да изглежда сякаш е лежало в боклука й е минало през много ръце.
— Добре, но в какво ще се състои фалшификацията и от кого ще бъде писмото?
— От аташето на оная легация — отвърна Пати дьо Клам, — на която Драйфус уж е продал разни документи.
— Аха, аз трябва да пиша от името на Шварц…
— Не споменавайте имена! — спря го Пати. — Даже и стените могат да имат уши! Впрочем, онзи чиновник от легацията едва ли би се подписал с пълното си име върху подобно писмо?
— Готов ли сте, полковник? Ще пишете ли? Анри избърса с копринена кърпа потта от челото си и перото падна от ръката му.
— Ще пиша — рече той, — но само при едно условие!
— Какво? Искате да ни поставяте условие? — изръмжа Естерхази, като скочи от мястото си.
Пати дьо Клам, обаче, който бе много по-хитър и подъл от черния майор, му смигна успокоително и рече:
— Съобщете ни вашите условия, Анри, и ако ни е възможно,, ще ги изпълним.
Анри стана и протегна умолително ръка към бившите си подчинени.
— Обещайте ми — рече той тихо, — че в случай, че се разкрие фалшификацията и потърсят от мен отговорност, няма да ме изоставите, а ще направите всичко възможно, за да предотвратите моята гибел!
— Обещавам ви това с честната си дума, полковник! — кимна Дьо Клам, без да се колебае. — Сигурен съм, че и майор Естерхази ще го стори. Нали, майоре?
Докато Естерхази подаваше по мълчаливата заповед ръка на Анри, за да потвърди обещанието, Пати тихо му прошепна:
— Ако настъпи наистина този ден, ще го снабдя веднага с въже или с остър нож. И по такъв начин ще мога да се изтръгна най-лесно от земната отговорност!
Анри седна, очевидно по-спокоен, на подадения му стол и взе перото. Той въздъхна още веднъж и се обърна към двамата:
— Хайде, кажете ми какво да напиша!
— Само няколко думи — нареди Пати и се наведе над полковника. — Имитирайте почерка на чуждия министър и пишете:
„Драги мой П.,
Работата с шпионина Драйфус започва да ми става доста неприятна. Не желая и да чувам повече за него и когато ме запита кайзерът, ще му кажа, че дори не го познавам…“
— Подпис няма ли да се сложи? — вдигна глава Анри.
— Не, писмото ще бъде без подпис. Покажете, обаче, дали сте написали достатъчно четливо името Драйфус. Не желая да съществува и този път съмнение, че се касае за човек от Дяволския остров.
— Готово! — стана полковникът. — Тази нощ може да направи от мен най-нещастния човек на света.