— Напротив — възпря го Естерхази. — Ако постъпите достатъчно умно, ще станете скоро генерал.
— А сега, драги мой Анри — започна отново Пати дьо Клам, — ще трябва да свършите още нещо важно! Писмото сте фалшифицирали много добре, сега обаче е необходимо тази фалшификация да попадне в сигурни ръце.
— И това ли ще трябва да направя — побледня отново Анри.
Кимнаха му.
— Трябва да отидете веднага в дома на генерал Пелийо и да му съобщите развълнувано, че сте успели да получите от един от вашите тайни агенти настоящото писмо. Гарантирам ви, полковник, че военният министър няма да забрави никога тази ваша услуга.
Анри не посмя да се противи повече на двамата подлеци, в чиито ръце се намираше.
— Елате — каза им той тихо, — нека отидем там и ще направя всичко, каквото искате, само не говорете никога за това, което стана тази нощ!
Няколко минути по-късно тримата офицери напуснаха къщата на улица Росини.
Анри бързо се обърна и погледна още веднъж плахо към сградата, после тръгна между двамата мъже, които го бяха заставили да извърши гнусната фалшификация. Зад ония стени бе грешил, зад тях го бе сполетяла най-после съдбата. Той бе попаднал в ръцете на двама безмилостни комбинатори, които го водеха към пропаст. Дали щяха някой ден да го тласнат вътре?
Силният мъж се разтрепера, когато си спомни за онзи сън, който му бе разказала Фернанда. Несъзнателно опипа с ръка гърлото си, сякаш искаше да избърше невидимата следа от кръв. Струваше му се, че от един прозорец на втория етаж го наблюдаваше ужасно изкривено мъртвешко лице — трупът на убития Лемерсие.
Генерал Пелийо, един от най-видните и най-популярни офицери във френската армия, който бе придобил тъжна слава сред народа, когато разпръсна безмилостно тълпите, тръгнали по булевардите, за да симпатизират на Зола, бе събуден от слугата си в два часа през нощта. Съобщено му бе, че в коридора бил полковник Анри и искал да говори с него. Той скочи веднага от леглото, наметна се и забърза към кабинета си, където вече бе въведен полковникът.
— Сигурно се е случило нещо особено важно, полковник Анри — подаде му ръка генералът, — иначе не бихте намерили за нужно да прекъсвате нощния ми сън!
— Направих важно откритие по отношение аферата с шпионина Драйфус! — докладва Анри с твърд глас, който се дължеше обаче на няколкото бутилки изпито преди това шампанско. — Прочетете това писмо! Благодарение на настойчивостта си успях да го получа от един мой таен агент, когото натоварвам от време на време с известни задачи.
— Кой е той? — запита генералът, преди още да погледне зацапаното писмо.
— Нарича се Готие — отвърна Анри както му бяха наредели Пати дьо Клам и Естерхази. — Баптист Готие е бил по-рано виден актьор, но е изпаднал много и сега ми служи като шпионин.
— Писмото дали е истинско? — запита генерал Пелийо и изгледа полковника проницателно.
— Господин генерал, давам ви честната си дума, че е истинско!
— В такъв случай ще го прочета.
Генералът прочете бързо няколкото реда. Лицето му изрази крайна изненада и победно ликуване. Той прегърна радостно Анри.
— Скъпи мой полковник — извика той, — аз съм горд, че мога да ви наричам мой другар! Вие направихте на правителството неоценима по важността си услуга! Това писмо хвърля най-после светлина в мрака на тази тъмна афера, която се превръща в опасност за офицерите от нашата армия. Ето, тук е написано много ясно името на Драйфус и сега ще можем да унищожим всички ония, които са били достатъчно безсъвестни да се борят за престъпника от Дяволския остров! Полковник Анри, не мога да не ви наричам спасител на Франция!
Анри благодари за това поздравление с треперещи устни и с болка в сърцето…
В това време долу на улицата стояха двама мъже, скрити зад един ъгъл и се смееха високо и подигравателно.
— Сега вече Драйфус е загубен! — извика Естерхази. — С този ловък ход му пресичаме последния път към спасението!
— А не сме си мръднали и пръста дори — допълни хладнокръвно Пати дьо Клам. — Намерихме друг, който да си изгори ръцете вместо нас. Елате, граф Естерхази, нека отидем да изпием чаша шампанско за здравето на слугата ни — покровителя на публичния дом, прелъстител на красивата Фернанда, банкера на фалшивите карти, сръчния фалшификатор, прекрасното и почтено началство, полковник Анри! Да живее! Да живее!
Страшен бе смехът на двамата мъже, които си въобразяваха, че през тази нощ са решили окончателно съдбата на нещастния капитан Драйфус.
17.
Снегът, който бе валял цяла вечер върху Париж, се обърна внезапно в дива снежна виелица. Вятърът бушуваше из улиците и малцината минувачи, които се осмеляваха да излязат, оставаха без дъх под дивите му бели пристъпи.