Младата Готие вдигна бавно очи. Учудено се огледа в непознатото помещение.
— Колко странен е моят сън — рече тихо тя. — Дали съм още на земята? Мамо, къде съм, ела и ме защити!
Художникът на мъртъвци се сви. Ужасна бе борбата в неговото сърце. Внезапно той се наведе към пода и когато стана, в ръката му блесна дълъг нож.
— Ти си жива! — извика той високо и застана близо до нещастното момиче. — Венера, ти си жива? Хаха, притежавам свойство, което ще те направи неподвижна като камък! Като мъртва си дошла в къщата ми, като мъртва те купих срещу жълто злато и ето защо трябва да станеш такава, каквато си била! Умри! Умри!
Вик на ужас се изтръгна от гърдите на Мадлен. Тя гледаше през сълзи дивия, разтреперан красив мъж, който стоеше пред нея, вдигнал над главата си нож.
— Умри! — извика още веднъж Маврус Ленски. — Готов съм да стана за твоята красота и убиец! Не ще те изпусна вече, мила моя мъртва Венера!
Той вдигна ръка, за да извърши страшно деяние. Блестящият нож се спусна бързо и се приближи към гръдта на девицата.
18.
Майор Естерхази стана доста късно след нощта, прекарана в компанията на Пати дьо Клам. Тъй като любовницата му Габриела Пей бе излязла да направи покупки, той седна да закусва сам. Черният майор бе в добро настроение. Събитията, които бяха станали през миналата нощ, му гарантираха известна сигурност. Фалшификацията, която бяха принудили да направи нещастния полковник Анри и да предаде на генерал Пелийо, трябваше да удари смъртоносно неприятелите на Естерхази. Досега не бе доказано с никакъв документ, че Драйфус е поддържал връзки с представител на чужда държава и затова във Франция стотици хиляди хора вярваха в неговата невинност. Този документ, обаче, трябва да убеди тия стотици хиляди хора в противното, никой не можеше да храни вече съмнение, че Драйфус е осъден несправедливо и се намира правомерно на Дяволския остров.
Естерхази запали цигара, облегна се в креслото и се отдаде на мечти. Сега щяха, без съмнение, да го върнат в генералния щаб и да обезщетят във всяко отношение бедния майор, който бе пострадал невинно. Той се видя назначен с по-висок чин, например като полковник, натоварен с важни мисии, позволяващи му да се изкачва все по-нагоре в йерархията.
— По дяволите, защо ли пък да не стигна дотам, докъдето бе стигнал генерал Буланже, който едва ли не стана кайзер на французите. Аз ще умея да изиграя ролята на народен герой не по-зле от него и едва ли бих отстъпил пред каквото и да било. Французите имат нужда да бъдат лъгани, а най-сръчния комедиант обикновено даряват с корона — Наполеон Първи, Наполеон Трети, а защо ли пък не и Естерхази? Какво ли ще донесе бъдещето?
В този момент вратата се отвори и в стаята се спусна братовчедът на майора, граф Християн Естерхази. Младият човек имаше печален вид и заслужаваше състрадание. Около очите му се бяха очертали черни кръгове, а по красивото му лице личеше ясно, че нещастният му притежател не бе лягал цялата нощ.
— Добре дошъл, Християн, добре дошъл, скъпи братовчеде! — посрещна го черният майор и протегна снизходително ръка към дошлия. — Посещението ти е съвсем необикновено! Досещам се обаче защо идваш при мене. Вчера си имал доста неприятна сцена в една известна къща. Не гледай толкова трагично на цялата история. Мадлен е наистина рядко красиво момиче, но такива като нея има още дузини в Париж. Един човек като тебе лесно ще намери нова любима.
Черният майор продължаваше да държи протегната ръка на братовчед си, но той стоеше неподвижно пред него и се правеше, че не я вижда.
— Не идвам при тебе — започна с твърд глас, — за да говоря за интимните си работи. Моля те да не споменаваш вече името на Мадлен Готие. Аз не познавам вече това момиче, нито пък зная коя е била. Най-малко желая да чуя от тебе нещо за нея.
— Говориш с много странен тон — каза майорът. — Няма да те държа отговорен за това, защото го приписвам на силната ти тревога. Искам да зная, обаче, на каква причина дължа посещението ти, щом не идваш с желание да довериш болката си на сродна душа?
— Протестирам най-енергично против това — извика Християн гордо, — да наричаш двама ни сродни души! Аз поне, господин майор Естерхази, мога да твърдя, че името ми е останало честно и без каквото и да било петно!
— Да не би да си полудял, човече? — подскочи майорът. — Ако кажеш още една подобна дума, ще се видя принуден да ти посоча вратата!
— Аз пък ще бъда принуден — отвърна Християн тихо, но твърдо и студено, — да ти посоча вратата на затвора, в който заслужаваш да отидеш!
— Господине, тази обида изисква да бъде измита с кръв!