Графът затропа с юмруци по вратата.
— Отворете — извика той, — отворете, в противен случай ще разбия вратата! Не чувате ли, че някой затворник е избягал?
Вратата се отвори.
Майор Форцинети с наметната дреха застана пред черния майор. Добрият чиновник също се бе събудил от гърмежите. Той наметна бързо дрехата си, взе ключовете и излезе навън.
— Майор. Форцинети — извика Естерхази, — ако капитан Драйфус е избягал, вие ще отговаряте с главата си.
Надзирателят изгледа черния майор с презрение.
— Ако е станало това — каза той гордо, — аз ще отговарям пред началника си, а не пред вас, който можете по-скоро да бъдете мой ученик.
— Извинете — каза черният майор. — Аз отговарям с честта си за затворника и ако той е избягал, ще пострадам.
— Не вярвам капитанът да е избягал.
Казвайки това, Форцинети се запъти към двора, където се бяха събрали надзирателите и войниците, които бяха караул.
Форцинети разпореди да се претърси, околността на затвора. После надзирателят повика сержант Жирардин и му заповяда да донесе един фенер.
Форцинети и Естерхази се запътиха тичешком към подземието на затвора. Те отвориха желязната врата и се спуснаха по стълбите. Естерхази пръв стигна в мъртвешката килия. Кръвожадните му очи светнаха в тъмнината.
— Драйфус е избягал — извика той и скръцна със зъби, — знаех си аз, че ще изтърват кучето!
— Лъжете се, господине — каза Форцинети високо, — капитан Драйфус лежи там на пода!
— Затворникът е вързан и окървавен — зачуди се Естерхази. — Каква комедия се е разиграла тук, какво е станало?
Сержант Жирардин вдигна фенера и посочи с ръка към тавана на килията.
Форцинети само извика:
— Равелак!
Те вдигнаха Драйфус от пода и го сложиха на леглото. Жирардин развърза ръцете и краката, а старият майор избърса кръвта от лицето му.
— Работата е проста и ясна — обясни Форцинети на черния майор. — Някоя дълга ръка е приготвила плана за бягство на Равелак. Това показва дупката на тавана. Обитателят на тази килия е бил пречка за Равелак и той дебнешком е нападнал капитана и му е вързал ръцете и краката. Така мисля и вярвам, че не се мамя. Капитан Драйфус е станал жертва на престъпника, той не е виновен в нищо.
— Въпреки това, аз ще съобщя още днес случката на военния министър — каза черният майор сърдито, — и ако негово превъзходителство послуша съвета ми, шпионинът Драйфус трябва още утре да се окове във вериги.
— Дано военният министър не послуша подлите ви съвети — каза Форцинети и се отдръпна с презрение от коварния граф.
Черният майор имаше защо да тържествува — военният министър на Френската република послуша срамните му съвети. На другата сутрин един ковач дойде в затвора при капитана и окова лявата му ръка с дълъг синджир, а другия му край прикрепи към желязна халка, зазидана в стената на килията. Сега капитан Драйфус не бе само жив заровен, а бе и окован в тежки вериги!
О, ти храбър и честен френски народе, защо позволяваш на тираните да тъпчат така немилостиво човешките правдини, които си спечелил с кръвта на безбройни жертви?
9.
Майор Форцинети остана изненадан, когато на другата заран видя Естерхази в дома си. Управителят на затвора посрещна студено ранния посетител.
— Навярно някоя важна работа ви е накарала, господин графе, да ме посетите толкова рано — запита го студено домакинът.
Естерхази протегна сърдечно ръката си.
— Господин майор — каза с хриплив глас, — не съм дошъл по служебна работа, а само да се извиня за вчерашната случка. Много съжалявам, че постъпих толкова зле с вас. Признавам, че постъпката ми не бе нито учтива, нито пък уместна. Бях много нервирай, та не знаех какво говоря. Моля ви, приятелю, да ми простите, ако съм ви оскърбил.
Форцинети стисна сърдечно ръката на графа. Той бе честен човек и не предполагаше, че има хора, които едно говорят, а друго вършат.
— Господин графе, всичко е простено и забравено — допълни той, докато подаваше ръка на черния майор. — Били сме добри приятели и ще останем такива. Жалко само, че сте станал много нервен, откакто започнахте да надзиравате капитан Драйфус. Щеше да ми е много приятно, ако по-често ме посещавахте, както правехте това по-рано. Моята дъщеря никога не ще забрави забавните и полезни разкази, които слушаше от вас, когато идвахте по-често у дома. Съжалявам много, че времената се изменят, а с тях и хората.
— Господин майор, вие трябва да признаете — каза Естерхази, — че всеки на моето място щеше да стане нервен. Моето началство ме е натоварило с голяма отговорност.