Франсоа слезе при двамата си колеги и се включи в търсенето. Но не след дълго всички започнаха да чувстват слабост и гадене. Габриела се олюля и падна върху едно легло, което се намираше близо до огнището. Председателя бе се свлякъл на пода и хъркаше като дълбоко заспал.
Леопард се приближи до леглото и се наведе похотливо над Габриела.
— Помощ! — изплака Габриела. — Помощ, задушавам се… Много ми е зле… около мене всичко се върти… виждам сини пламъчета… ах, Естерхази… Естерхази… любими мой… пожертвах живота си за тебе…
Габриела лежеше зашеметена на леглото, Франсоа се бе надвесил над нея със скръстени ръце. В красивите му очи се появи страшен пламък. Страхът пред смъртта, смесен със сладострастни желания, изкриви чертите му.
— Понеже и без това ще се мре — продума той с гаснещ глас, — искам поне да умра придружен от блажено страдострастие! Габриела… Габриела Пей, аз те обичам… Ти винаги ме изпълваше с желания, които едва успявах да обуздая… Красива моя Габриела… Ела, ела да умреш в прегръдките ми. Бъди моя, бъди моя!
Леопарда се хвърли с вик върху едва дишащата любовница на Естерхази. Нейните сили бяха обаче достатъчни, за да отблъсне насилника. Съпротивата й увеличи още повече страстта на мъжа. Той стисна силно ръцете й и ги притисна над главата й. Сетне се наведе над нея и започна да целува горещо и продължително устните й.
— Пусни ме — изхърка умиращата, — пусни ме, Франсоа Леопард… През целия си живот съм принадлежала само на един човек… искам да бъде така и след смъртта ми… — моля ти се… нещастнико… какво правиш?
Едната му ръка бе разкъсала дрехите й. В момента, когато младият престъпник искаше да надигне чашата с блаженство, той извика и глухо рухна на пода до самото легло.
Габриела също изгуби съзнание. Стаята бе изпълнена с ужасна миризма на газ. Предсмъртни хрипове изпълваха мрака. Вратата се разтвори. Появи се старо, разкривено от злобна насмешка лице и висок подигравателен смях заглуши хъркането на умиращите.
— Ето, залових ви! — изсъска андорската магьосница и влезе в стаята, облегната на тояга. През вратата, която бе оставила отворена, излетя смъртоносният газ. — Ей сега ще ви направя мои вечни слуги. Не желая вашата смърт! Ще трябва да станете мои роби и да вършите онова, което ви заповядам!
Тя излезе и се завърна след няколко минути, когато бе вече възможно да се диша безопасно в стаята. Тримата се намираха все още в безсъзнание. Магьосницата носеше в ръка затворен фенер, с който освети лицата на престъпниците.
— С право предполагах, че красивата Габриела ще си намери най-сръчните помощници — прошепна тя. — Ето, това е Председателя, много умна и хитра лисица, която играе голяма роля в парижкия престъпен свят, а този е Франсоа Леопарда, извънредно сръчно и силно момче, сигурно щях да издъхна в железните му ръце, ако не бях достатъчно умна да му предложа вместо моя собствен — гумен врат. Почакайте, мои деца, андорската магьосница ще ви дари ей сега по един вечен спомен!
Тя остави лампата, влезе в кухнята и извади от силния огън някакво желязо, което се разширяваше в единия край. Това беше печат, нажежен в огъня. Старата започна с Габриела. Тя хвана главата с прекрасните коси, наведе я напред и натисна силно печата върху гърба под рамото на младата жена. Сред смрадта на изгоряло човешко месо остана следният надпис: „Сложен при опит за убийство!“ Същият текст удари и по гърбовете на Председателя и на Леопарда.
Андорската магьосница, без да обръща внимание на миризмата се засмя весело, след като извърши отвратителната операция и започна да говори сама на себе си:
— Ето, свърших, отсега нататък сте вече мои роби, които ще крадат и убиват по моя заповед. Някой ден ще започна да заповядвам, а лукавият Председател и силният Леопард ще се видят принудени да се кланят пред моята воля! В случай, че се противопоставят на заповедите ми, ще е достатъчно да кажа на полицията само една-единствена дума и тя ще намери доказателството за днешната нощ върху гърбовете им. Хаха, андорската магьосница ще стане кралица на парижките престъпници и ще командва, колкото и да е стара и слаба, цяла армия храбри и смели мъже, които ще спечелят огромни богатства за нея!
Алчното лице на старата се изкриви от злоба. Тя сипа в устата на всеки от тримата някакво средство за съживяване и се качи спокойно на горния етаж, за да легне да спи, без да погледне повече жертвите си…