Ако Кавейнак и генерал Пелийо не бяха насочили цялото си внимание върху действията на крадците, ако бяха погледнали Естерхази, щяха да се ужасят — толкова се бе разкривило и побледняло лицето на черния майор. Той с мъка успя да скрие безграничното си вълнение. Устните му се разтвориха и изпод черните мустаци прозвучаха следните думи:
— По дяволите, това е полковник Пикар!
Да, мъжът бе наистина смелият защитник на невинността на Драйфус, храбрият помощник на Зола, офицерът Пикар, неприятелят на целия генерален щаб, към който се числеше все още, макар че се опитваха да го изгонят… Пикар спря като вкаменен, когато съзря двамата мъже и подвижната стълба, стигаща до уличната настилка. Той размисли само миг. После решително извади револвера си и го насочи към гърдите на човека, който държеше малката желязна каса.
— Крадци! — извика той високо. — Няма да избягате заедно с откраднатото!
Револверът му изгърмя. В този момент обаче една черна фигура се хвърли ловко върху полковника. Силен удар накара Пикар да се залюлее и в този момент оръжието отново силно изгърмя. Но куршумът не можа да улучи целта. Той разби уличния фенер и стъклото му се разлетя с трясък.
Пикар се обърна със светкавична бързина.
— Забулената дама! — извика той и в гласа му имаше печал и изненада.
В същия момент дамата изчезна, сякаш я бе погълнала земята. Двамата престъпници използваха спасителната минута. Председателя бе скочил от средата на подвижната стълба, Леопарда пък рипна от втория етаж и бързо избяга със своя другар. Двамата мъже изчезнаха в нощта.
Пикар не мисли дълго, а се отправи към входа на къщата с номер двадесет и пет и почука силно.
— Събудете се! — извика той. — Събудете се, хора, вие сте ограбени, а крадците успяха да избягат!
Вратата беше отключена и се появи сънлив, едва облечен портиер. След като размени няколко думи с него, Пикар. влезе в къщата.
— Да си ходим, господа — рече Кавейнак и се обърна към двамата, — чувам, че караулът вече иде откъм ъгъла на улицата и не би било редно да ни намерят тук.
Военният министър, генерал Пелийо и майор Естерхази вече се готвеха да тръгнат. В този момент пред тях внезапно се появи забулената дама.
— Идете на Моста на изкуствата — изрече тя тайнствено. — Там ще ви чака разрешението на загадката.
Тя премина край онемелите мъже и половин минута по-късно вече нямаше иследа от нея.
— Към Моста на изкуствата! — нареди Кавейнак с желязна твърдост. — Тайнствената непозната има право. Тук има някаква загадка и аз искам да намеря ключа към нея.
Пелийо се съгласи, само Естерхази възрази и каза, че не било препоръчително човек да има работа с хора, появяващи се твърде подозрително, но все пак бил готов да се подчини на заповедите на Негово превъзходителство, господин военния министър.
Тримата офицери тръгнаха по най-късия път към Моста на изкуствата, но все пак мина половин час, докато стигнат. Те вървяха тихо разговаряйки по моста, когато все така внезапно изникна забулената дама. Тя направи на тримата мъже знак с ръка да я последват. Поеха мълчаливо и тайнствената жена ги заведе по страничното стълбище на брега на реката, така че мостът остана над тях и ги скриваше от погледите на минувачите. Дамата разтвори палтото си и извади малка желязна касетка, с която бяха побягнали малко преди това крадците.
— Господин военен министър — продума тя с дълбокия си глас, — вие, генерал Пелийо, и вие, майор Естерхази, видяхте ли преди половин час, че тази касетка бе открадната от работната стая на Матийо Драйфус, брата на човека, който е продал Франция и е накърнил честта на нейната армия? Отговорете, видяхте ли това?
— Да, видяхме — отвърнаха те едновременно.
— Добре тогава — продължи дамата, — в такъв случай едва ли се съмнявате, че книжата, които се намират в тази касетка, са се намирали у Матийо Драйфус?
— Не може да съществува подобно съмнение — отвърна Кавейнак. — Моля ви, госпожо, не ни измъчвайте повече, а ни кажете защо ни направихте свидетели на едно престъпно деяние, което осъждаме и намираме за наш дълг да преследваме?
— Вашият дълг е да върнете на Франция спокойствието, което е откраднал Драйфус с неговите приятели. Досега не можахте да го сторите, нито пък бихте могли да го сторите в бъдеще, защото ви липсват най-важните доказателства.
— За съжаление сте права, госпожо — кимна генерал Пелийо. — Този, който би сложил в ръцете ни въпросните доказателства, би помогнал на нашата родина и би могъл да разчита винаги на нашата благодарност в каквото и да е отношение.