Управителят на затвора въздъхна дълбоко.
— О, тази Драйфусова трагедия ще има лоши последствия за всички ни — каза той печално. — И мисля, че ще доведе отечеството ни до голяма опасност.
— Вярвам, че скоро ще ни снемат отговорността за делото Драйфус — сподели черният майор. — Разследването ще започне тия дни, после военният съд ще разгледа делото и тогава…
— И тогава — запита Форцинети, — какво ще стане с нещастния?
— Военният съд ще го осъди според закона — отвърна Естерхази. — Ако не бе отменено смъртното наказание във Франция, главата на капитан Драйфус щеше да хвръкне на гилотината. Сега престъпникът ще бъде осъден на заточение във френска Гвиана.
— Значи в Каена — възкликна Форцинети с разтреперан глас. — Каква ужасна съдба е сполетяла нещастника!
— Това е съвсем заслужено наказание за предателя, който е продал отечеството за пари на неприятелите му. Негово превъзходителство, военният министър е напълно убеден във вината на Драйфус. От ден на ден идват все повече доказателства против него. Военният министър има в ръцете си и документ, в който са означени цял ред държавни планове. Този лист е намерен в коша за книги в Н-ското посолство и е установено, че почеркът е на Драйфус.
Добрият старец поклати печално главата.
— Вярвам, че съдиите, които ще се занимават с това дело — каза той, — ще отварят добре очите си и няма да подпишат несправедлива присъда й с това да опетнят Франция и нейното правосъдие. Аз служа вече, господин Естерхази, тридесет години като управител на затвора. Хиляди и хиляди престъпници са минали през това време оттук. Имам опит и схващам веднага по чертите на хората дали са виновни или не. Капитанът не прилича на престъпник. От неговите думи, от обноските му не се забелязва да е станал предател на отечеството си. Освен това Драйфус притежава имот от двадесет милиона франка. Той е едва на тридесет и две години и вече е капитан. Има красива, млада жена и живееше щастливо и примерно. Кой би могъл да накара един такъв човек да продаде своята чест и своя живот за няколко хиляди? Не, това не мога да повярвам, това не е вярно!
— Да оставим това — каза Естерхази с твърд глас. — Нашите мнения са различни. Още нещо имам да ви кажа. Негово превъзходителство, военният министър е заповядал да се окове капитан Драйфус.
— Това е сторено — отвърна Форцинети тъжно, — поставена е и друга, по-здрава решетка на прозореца.
— Добре — каза черният майор, — нека преминем сега към друг, по-интересен въпрос. Ще ми позволите ли да поздравя госпожица Марион или е болна?
— Благодаря, господин майор, дъщеря ми е здрава, дори от няколко дни прави малки разходки и се връща весела и добре разположена. Влезте в приемната стая, Марион е там и работи.
— Ще ме придружите ли, господин майор? — запита графът и изгледа подло стареца.
— Ще ме извините — каза той, — престъпникът Равелак ни показа, че трябва да бдим и да си отваряме добре очите. Сержант Жирардин ме очаква в двора. Трябва заедно да обиколим всички килии. Както Равелак е успял да пробие тавана на килията, така могат да го направят и други.
Форцинети подаде още веднъж ръка на графа и излезе.
Черният майор остана неподвижен сред стаята, докато затихнаха стъпките на Форцинети.
Изсмя се подло и се запъти към вратата на приемната стая.
Марион беше сама. Красивото момиче бе седнало до масата, на която светеше лампа с червен абажур. Тънките й пръсти шиеха.
Когато врата се отвори, момичето се стресна. Ръката, в която държеше иглата с копринения конец, остана неподвижна.
Естерхази затвори вратата и се доближи до момичето.
Марион отговори на поздрава с кимване на глава. Тънкото й тяло се разтрепера и зениците на очите й се разшириха.
Черният майор намести безшумно стола си и седна срещу нея.
— Доста време има, откакто не сме се виждали — каза той високо.
— Да, доста време — повтори момичето плахо.
— Мислите ли някога за мене, кажете ми!
— Винаги, винаги трябва да мисля за вас!
Тя наведе глава и се опита да продължи работата си.
Черният майор се наведе към момичето и впи очи в тялото му.
— Марион, не желаете ли да ме погледнете? — запита той с благ глас.
— Не, трябва да внимавам в работата. Погледът на Естерхази сновеше лакомо по лицето й.
— Марион, искам да ме погледнете!
Момичето вдигна полека глава и погледна черния майор.
Очите на графа се втренчиха в зениците на Марион. Тя не можеше вече да се отърве от погледа му. Ръкоделието падна от скута й. Граф Естерхази хвана ръцете й и ги стисна. Черният майор привлече момичето още по-близо до себе си.