Той хвана отново с желязната си десница ръката на генерала. Боазльо не можа да се освободи от него.
— Значи изневеряваш не само на генерала, твоя съпруг, но и на мен, твоя любовник! — рече той глухо. — Ти унищожи с подлото си държание моя живот. Ето, проклетнице, това е моят дар за твоята изневяра — бързата смърт!
Дивият художник измъкна камата, тя блесна във въздуха и се впи в гърдите на забулената дама. Тя се олюля ис глух вик рухна върху каменните стълби! Ленски захвърли камата и напусна злокобното място, смеейки се като луд.
Тялото остана около минута скупчено върху стъпалата. После бавно се надигна и под булото се зачу ироничен смях:
— Това бе най-добрият изход, който можех да намеря. Проклетникът, който ми изневерява с моята съпруга, мисли, че ме е убил! Ха-ха, много добре направих, че облякох защитната жилетка. Остана ми като подарък само камата на убиеца. Добре направи, че я захвърли и ще мога да я взема със себе си. Някой ден, като реша да се разправя с Клотилда, ще ми бъде в полза. Чувствам, впрочем, голямо желание да отида при леглото на невярната си жена и да я забия още сега в бялата гръд, която вече е опетнена от целувките на друг.
Очите на генерала блеснаха от злоба.
— Бъди спокоен и мъдър, Боазльо — рече той сам на себе си. — Трябва да се въздържаш пред жената, която ти е изневерила. Не бива дори да й загатнеш, че си се срещал тази нощ с Маврус Ленски, защото би узнала за нощната ти разходка. Ти притежаваш вече доказателство за неверността на Клотилда. Сега трябва да измислиш едно тежко наказание за нея, едно наказание, което трябва да отговаря на голямото й престъпление. Отмъщението е ястие, което трябва да се яде със студени, спокойни нерви. Ето защо можеш да почиваш спокойно в леглото си, красива Клотилда, и да ми се усмихнеш утре учтиво. Аз обаче ще бъда достатъчно умен да те заловя в клопка. Тогава ще получа онова, което ми е нужно.
И втората забулена дама влезе в къщата на генерала.
23
В малка стая на скромно мебелирания апартамент, в който живееше Християн Естерхази с майка си, седеше графиня Натали, изоставената, нещастна съпруга на черния майор, а около нея играеха двете й деца Роберт и Виктория.
Известно ни е вече, че Християн бе спасил графинята през онази страшна нощ, когато искаше да удави децата и себе си в заледената Сена, и я бе завел у дома си. Нещастната Натали бе намерила при добрите хора сърдечно и топло отношение. Те й бяха предложили да остане у тях, и което бе най-важното, никога не я оставяха да чувства, че е напълно безпомощна. Натали пък бе решила още от първия ден да не бъде в тежест на Християн и на майка му, която бе напълно парализирана.
Бедната графиня нямаше собствено богатство, понеже съпругът й бе пропилял зестрата й още през първата година на брака им, се принуди да търси работа, за да изхрани себе си и своите деца. Тя не смяташе работата за нещо срамно. В това отношение се различаваше коренно от другите дами от нейните кръгове, които смятаха за позорно да вършат каквото и да било с нежните си бели ръце. Те не можеха да разберат, че най-върховният дълг на човека, който претендира за щастлив живот, е да печели хляба си с честна и усърдна работа.
Графиня Натали не разсъждаваше като ония дами. Щом й позволиха силите и се съвзе от душевните сътресения, причинени от бруталното държание на Естерхази, тя започна да ходи из улиците на Париж и да търси работа в най-различни магазини. Мъчително е търсенето на работа. Колко унижения трябва да понася човек понякога! Чукане по вратите на богатите, желание да се спечели чрез честен труд парче хляб! Ирония и презрение се изсипват понякога над него и всеки му дава добри съвети, сякаш би могъл да нахрани с тях нещастника и неговото семейство!
Графиня Натали бе, за нейно нещастие, рядко красива и това затрудняваше още повече задачата й.
— Желаете да работи, мое красиво дете? — запита я един търговец, с когото беше сама в частната му кантора. — Когато човек е красив, няма нужда да работи. Елате с мене да обядваме в „Роял“ и аз ще наема за вас чудесен апартамент, така че повече няма да имате никакви грижи. За всичко това няма нужда да правите нищо, освен да бъдете мила с мене…
Графинята се отвърна с погнуса от търговеца.
Най-после беше наградена за ходенето си от врата на врата. В една странична улица на булевард „Италиен“ се намираше моден магазин, собственост на една вдовица. Тя се трогна, като видя сълзите на бедната графиня. Даде й работа, а с това и възможност да се прехранва.