— Да, мамо — помоли малкият Роберт, — искам да отида с чичо Християн.
— Добре — рече графиня Натали и въздъхна. — Аз не се надявам много на срещата между баща и син. Ако моите сълзи не трогнаха сърцето на неверния ми съпруг, няма да го трогне и детското лице. Ела, Роберт, облечи палтото си и иди с чичо Християн. Нека Бог да бди над вас.
Роберт се облече, целуна още веднъж майка си и Виктория и тръгнаха. Щом излезе на улицата, Християн погледна часовника си. Имаха още тридесет минути до определеното време и затова предпочиташе да отидат пешком до хотела. Почти бяха стигнали до него, когато пред тях се изправи една не много елегантна, но с вкус облечена млада дама:
— Граф Християн Естерхази — рече тя и сериозният й поглед бе отправен към младия човек, — бъдете любезен и ме изслушайте. Трябва да ви направя печално съобщение.
— Коя сте вие, госпожице? — учуди се Християн. — Нямам честта да ви познавам лично, но все пак ми се струва, че съм ви виждал вече някъде, макар и бегло.
— Ще ви кажа къде — прошепна непознатата. — На стълбите на голямото здание на Рю де Мартир. Вие ходехте тогава у семейство Готие, в един беден апартамент, където ви чакаше с искрена любов едно честно и порядъчно момиче — Мадлен Готие. Християн спря като вкаменен.
— Моля ви се, госпожице, не говорете по-нататък — изрече той нервно. — Виждам, че идвате при мене като пратеник на, като посредница на оная жена, която унищожи завинаги моето щастие. Няма да слушам онова, което сте решила да ми кажете, защото съдбата на Мадлен Готие, при това изговарям за последен път нейното име, не ме интересува вече.
— Не се бойте, графе — рече младата дама, която не бе друга, а госпожица Нитуш, приятелката на Мадлен, — дори не съм в състояние да ви разкажа за съдбата на нещастното момиче, защото тя е намерила своя край — Мадлен е мъртва?
— Мъртва? — сепна се Християн. — Мъртва! Това не е вярно, това не може да бъде вярно! Искате да ме изплашите, искате да ме върнете чрез тази печална вест при недостойната жена, която презирам, но не мога да забравя…
— Няма съмнение — продължи Нитуш, — че Мадлен е потърсила смъртта. Онази вечер, когато я обидихте толкова несправедливо, а аз ви се заклевам в собствената си чест, че е била невинна, тя е намерила майка си мъртва. След това излезе, като взе със себе си шишенце морфин, оттогава не я е виждал никой, макар че ходих даже в моргата, за да потърся трупа й.
— Мадлен е мъртва — повтори Християн и се хвана за главата. — Аз съм я тласнал към смъртта! Боже мой, госпожице, моля ви се, разкажете ми още нещо! Ако ви е известно каквото и да било, което би могло да докаже невинността на Мадлен, кажете ми го! Ако не мога да върна момичето към живота, то искам поне да бъда сигурен, че ще проливам сълзи за една достойна жена, още повече, че съм виновен за нейната смърт!
— Не мога да говоря пред детето — рече Нитуш.
— Имате право. Роберт, моля те върви бавно напред към хотела и ме почакай във фоайето.
Роберт кимна и се отдалечи. Християн и Нитуш спряха до входа на една къща, а малкият влезе в хотел „Вандом“. Той се загледа с детско любопитство в движението във фоайето, в златната униформа на портиера, във всичко, което му бе ново и интересно. Внезапно обаче лицето на момчето изрази една решимост. То се обърна към един от служещите и го попита:
— Къде се намира стая номер двадесет и седем?
— На четвъртия етаж — му отвърнаха. — Ако искате, млади господине, можем да ви изкачим с асансьора.
Роберт не чака да повторят поканата. Беше му особено приятно да се вози в асансьор и щом стигна на четвъртия етаж се отправи енергично към стаята, която имаше табела номер двадесет и седем.
Почука. Никой не му отговори. Роберт почука повторно и енергично. Пак не му отговори никой. Тогава той хвана бравата, натисна я тихо и влезе смело в стаята.
Видя баща си, седнал пред масата. Беше заспал удобно излегнат в креслото. Лявата му ръка бе увиснала към пода, а дясната почиваше върху масата и държеше кафяв портфейл.
Защо ли бе заспал Естерхази в толкова важен за него час? Миналата нощ бе даден интимен банкет, в който участваха Пати дьо Клам, полковник Анри, Естерхази и няколко по-млади офицери от генералния щаб, които не подозираха, разбира се, какъв е поводът за тържеството. Бе настъпило вече утрото, когато Естерхази и любовницата му Габриела Пей се завърнаха с файтон у дома. Естерхази бе пил извънредно много през цялата нощ и се хвърли на леглото още щом влезе в спалнята си. Габриела Пей обаче го събуди навреме, за да не закъснее за срещата с Християн Естерхази.