— Спи, спи, заповядвам ти!
Очите на Марион станаха прозрачни. Клепачите й бавно се притвориха и дългите черни мигли закриха зениците.
Черният майор погледна неспокойно към вратата на стаята. Той бе сам с жертвата си.
Острият му поглед се впи пак в лицето на Марион, като че искаше да проникне в душата й и да прониже тялото й. Графът положи ръцете си на главата на момичето и разтри челото, слепите очи, лицето, врата и гърдите й. Повтори го пет-шест пъти.
Марион облегна глава на масата. Тя бе със затворени очи, бледа и вцепенена.
— Момичето е хипнотизирано — промълви черният майор тихо, — то спи дълбоко и се подчинява на моята воля!
После хвана ръцете на момичето.
— Марион, заповядвам ти да ме слушаш и да запомниш всичко, което ще ти кажа.
— Чувам те.
Тези думи бяха казани тихо и някак меланхолично от хипнотизираната.
— Заповядвам ти утре между три и четири часа да напуснеш къщата си. Ще наемеш файтон и ще се отправиш към къщата на мадам Легуве, която се намира на улица „Наполеон“ № 57. Ще слезеш там, ще позвъниш и ще попиташ за господин Арманд Ноар. Ти знаеш вече къщата и лесно ще я намериш. Да не забравиш какво ти поръчах. Ще дойдеш ли?
— Ще дойда.
— Не трябва да казваш никому за това, което ти поръчах. Марион, заповядвам ти да мълчиш!
— Ще мълча!
— Ти си добро момиче и послушно дете — каза подлият мъж, който не се срамуваше да приложи коварния си план срещу едно безпомощно момиче.
— Ела ме целуни, Марион!
Момичето стана, отиде при графа и го прегърна. Хубавите й устни се допряха до неговите.
— Седни — каза й той. Тя седна на стола.
Черният майор й дъхна няколко пъти в лицето и потри челото й.
— Събуди се, Марион — пошепна той, — събуди се, събуди се!
Клепачите й помръднаха, устните й се раздвижиха и една дълбока въздишка излезе от гърдите й. Естерхази напусна стаята безшумно, преди момичето да се събуди напълно.
В двора той срещна Форцинети.
— Много добре се забавлявахме с госпожица дъщеря ви — каза той и се засмя иронично. — Изглежда госпожица Марион е напълно оздравяла. Навярно чистият въздух и разходките са помогнали.
— Радвам се, че чувам това от вас. Готов съм да пожертвам цялото си състояние само и само да е здраво детето ми.
— Повярвайте ми, господин майор, няма на света друг, който да желае повече от мен щастието на милото ви дете.
Този хитрец се впусна в дълъг разговор с невинния старец, за да му попречи да влезе в стаята при Марион и да види разстроеното й душевно състояние.
Марион се огледа зачудено из стаята, разтри челото си и се замисли. Тя искаше да си припомни случилото се, но напразно. Като не успя, взе пак иглата с копринения конец и продължи шиенето там, където го бе оставила при влизането на черния майор.
10.
Три лица стояха тази вечер в елегантната стая на известния в Париж „Грандхотел“ — две дами и един господин — и разговаряха тихо и предпазливо.
Едната от дамите бе Херманса, жената на капитан Драйфус, мъжът бе Матийо, неговият брат, а другата дама бе Алиса Тери, най-прочутата американска детективка, която бе станала много известна сред тайната полиция на Стария и Новия свят.
Американката бе интересна личност. Тя беше слаба и стройна, с пищна гръд и тясна талия. Имаше красив профил, строги черти и доста голяма уста. Беше с пленителни, сиви, хитри очи, чудесни бели зъби и мека руса коса, навита на кок.
Детективката беше облечена скромно. Скъпа брилянтна брошка светеше на врата й; на малкия пръст на лявата си ръка носеше пръстен със светъл като вода брилянт.
— Не плачете, госпожо — каза Алиса Тери на Херманса. — Невинността на вашия съпруг ще се докаже. Правдата трябва да възтържествува.
Матийо поклати глава.
— Страхувам се — намеси се той, — че в делото на брат ми правдата се тъпче с крака. Изглежда, че правителството е измамено от някой подлец, който е искал да отмъсти за нещо на Алфред.
— Не знаете ли нещо от частния живот на брат ви, което може да бъде причина за такова жестоко отмъщение? — запита детективката.
— Нищо не зная — отвърна Матийо. Херманса погледна засрамена към пода, лицето й пламна.
Тя не смееше да каже това, което толкова много я измъчваше. Но надви срама, трябваше да го каже, може би то щеше да помогне за изясняването на непроницаемия мрак.
— Един подъл човек ми каза — рече тя с разтреперан глас, — че моят мъж… ах, срамувам се, не мога да го кажа.
Алиса хвана двете ръце на изтерзаната жена и я погледна съчувствено.
— Госпожо Драйфус — каза тя, — трябва напълно да ми се доверите, само тогава ще постигнем целта си. Сега аз съм ваш лекар и ако желаете операцията да бъде сполучлива, трябва предварително да разберем каква е болестта и не трябва да се отвращаваме и гнусим от нечистите работи.