Очите й се напълниха със сълзи и тя се облегна за миг на стената на една къща, толкова голяма слабост я бе обхванала. После се съвзе и продължи пътя си. Не смееше да влезе в някой от ресторантите на Латинския квартал, защото там имаше весели двойки, които се шегуваха и целуваха открито, а тя не искаше да й напомнят за краткото й щастие. Затова тръгна по една странична улица, която носеше името Ню Меркадет. По нея къщите бяха особено ниски, особено стари и особено мръсни. Над вратата на една от тях бе закачена зацапана фирма с надпис: „Гостилница «Селитра»“. Тя нямаше особено приветлив вид, но на Мадлен й стигаше това, че в нея няма хора, в което се увери, след като погледна през един от прозорците. Тя искаше да бъде сама с тъжните си мисли. Влезе, без обаче да подозира, че прекрачва прага на една къща, известна на парижката криминална полиция като най-опасното свърталище на престъпници. Гостилницата се наричаше „Селитра“ поради една особена и небезинтересна причина. Гостилничарят бе назован от своите гости и от целия престъпен свят на Париж само Жак Селитрата. Наричаха го така, защото го бяха арестували навремето в Петербург за участие в една голяма кражба. Руските съдилища го бяха изпратили на заточение в Сибир, където бе работил цели седем години в мина за производство на селитра. Осъден на петнадесет години заточение, Жак Селитрата успя да се отърве от подземния си затвор и да избяга от Сибир. След това се установи в Париж и се ожени за жената, с която бе предприел фантастичното бягство от мината. Тази жена бе душата на всичко.
Тя се наричаше Ета, а в парижките престъпни среди й викаха „Московчанката“, не защото бе родена в стария град на Кремъл, а защото е извършила таен атентат срещу царя, за което я бяха осъдили на вечно заточение и принудителна работа в Сибир.
Мадлен влезе именно в тази гостилница и се отпусна изтощена от глад и душевни мъки на най-близкия стол.
Един грамаден човек, самият Жак Селитрата, се изправи пред нея и я запита какво желае да яде. Тя поръча с тих глас скромен обяд.
— Ще можем да ви го приготвим за около десетина минути рече престъпният гостилничар и погледна изпитателно красивото, бледо лице на момичето. — Очаквате ли впрочем някого?
— Не — отвърна Мадлен изплашена от погледа на гостилничаря, — ще хапна нещо и веднага ще си тръгна.
Жак Селитрата поглади замислено едрите си тъмни мустаци.
— Имате ли пари? — запита той. — В нашата гостилница е прието непознатите клиенти да предплащат яденето и пиенето. Правим това за повече сигурност, защото някои посетители са много разсеяни и забравят да платят.
Руменина заля страните на Мадлен. За каква я смяташе този човек? Дали мислеше, че ще се опита да го излъже и да яде без пари?
— Хайде, госпожице, платете ми. Един овнешки котлет и половин бутилка вино струват точно един франк.
Мадлена бръкна по навик в джоба си, за да извади портмонето и чак тогава си спомни, че нямаше други пари, освен намерените тридесет хиляди франка и банкнотата от 5 франка, които се намираха заедно в портфейла. Тя бе забравила да извади предварително малката банкнота и да я сложи отделно в джоба си, за да може да плати в гостилницата. Въпреки нежеланието си, видя се принудена да извади портфейла, който бе скрила в пазвата си. Когато го разтвори, за да потърси петфранковата банкнота, очите на престъпния гостилничар се разшириха и той едва успя да скрие изненадата си. Бе видял богатото съдържание на портфейла. Скромно облеченото, развълнувано момиче носеше у себе си цял сноп банкноти! Навярно тук имаше нещо нередно. Той взе спокойно от Мадлен петте франка и й върна рестото. При това наблюдаваше, обаче, как момичето скрива отново портфейла.
— Почакайте няколко минути, госпожице — помоли той. — Котлетът ще се опече веднага!
Той се запъти към една врата, която Мадлен не бе забелязала. Когато я отвори, тя успя да хвърли поглед в изпълнена с дим стая, от която нахлу ужасна миризма на тютюн и алкохол. В стаята бяха седнали много мъже и жени с авантюристичен вид, които ядяха, пиеха, пушеха и приказваха около голите дървени маси. Там се намираше сякаш истинският „салон“ на гостилницата, където имаха достъп само постоянните клиенти на гостилничаря, който бе изплашил момичето с атлетичната си фигура, изпъкналите си очи и големите мустаци.