Християн не се замисли много, хвана майора за ръката и го разтърси силно.
— Събудете се — кресна му той, — не разполагам с много време за вас!
Християн се видя принуден да разтърси няколко пъти черния майор, за да може да го изтръгне от дълбокия му сън. Младият човек тропна нетърпеливо с крак.
— Колко отвратителна картина — прошепна той, — един баща на семейство, който спи след пиянство, един неверен съпруг, който е гулял през цялата нощ и едва ли не е къпал проститутките в шампанско, докато бедната му жена е седяла вкъщи и е бродирала, въпреки умората, носни кърпички, за да спечели някоя пара за себе си и децата си.
Майорът отвори най-после очи. Когато видя пред себе си Християн, той засрамен скочи.
— Вие сте тук? Вие сте вече тук? — извика той. — По дяволите, мислех малко да дремна, но никак не е чудно, че съм заспал. През последните дни достатъчно се тревожих, а и неприятелите ми причиняват безсънни нощи. А вие, драги братовчеде — продължи той с предизвикателен тон, — вие възнамерявате да застанете на страната на моите неприятели, вие бяхте решен да използвате една малка моя тайна, разкриването на която трябваше да ми донесе неприятности, и да я продадете на Матийо Драйфус?
— Да я продам ли? — скочи Християн. — Доколкото си спомням, не сме говорили никога подобно нещо. Аз ви заплаших само, че ще отида при Матийо Драйфус, за да му съобщя, че човекът, въз основа на чиято клетва е бил съден неговият брат, капитанът, и който е успял с рядък успех да осуети преразглеждането на процеса Драйфус, е само един обикновен крадец, извършил злоупотреба!
Естерхази прехапа устни. Сънливите му очи погледнаха злобно изправения пред него братовчед.
— Не си позволявайте занапред — рече той глухо, — да употребявате тази обидна дума по отношение на мен. Ако сторите това, ще ме принудите да ви дам под съд за клевета и обида. Не съм откраднал ония тридесет хиляди франка. Те бяха моя собственост, само че ги бях дал на един мой приятел като краткосрочен заем. Едва вчера успя да ми ги върне.
— Безразлично ми е — усмихна се презрително Християн — по какъв начин искате да оправдаете постъпката си. Даже ида не сте се провинили в злоупотреба, не бих могъл вече да ви уважавам, господин майор Естерхази. Виждам пред себе си една измъчена, нещастна жена, изоставена от неверния си съпруг, който зарязва нея и децата си да.гладуват.
— Това е моя частна работа — смръщи се Естерхази.
— Прав сте — кимна Християн иронично, — това е напълно ваша частна работа да оставите да гладуват жена ви и децата ви. Ще бъде ваша частна работа и ако се разчуе някой ден за самоубийството на нещастните. Но както и да е, платете ми сега моите пари, за да мога да си вървя.
— Ето ви вашите мизерни тридесет хиляди! Черният майор бръкна самоуверено в джоба на сакото си, но когато извади ръката си, тя беше празна.
— Наистина — рече той, — нали преброих още веднъж банкнотите, преди да задремя. Много добре си спомням… да, да, портфейлът трябва да е тук, на масата.
Той се обърна към масата.
Внезапно чертите му се изкривиха, очите му изпъкнаха и с разтреперани ръце опипа плата. Сетне се наведе, погледна килима и креслото, а когато се изправи, лицето му бе смъртно побледняло, а очите — изцъклени.
— Портфейлът с тридесетте ми хиляди е откраднат — изстена той разтреперан.
Християн бе скръстил ръце на гърдите и гледаше иронично усмихнат братовчед си.
— Нямаше нужда да ми определяте среща, за да ми разкажете тая лъжа — рече той спокойно. — Вие много добре знаете какво ще стане, ако не ми платите още днес.
— Откраднаха ми парите! — изкрещя побеснелият граф. — Тридесетте хиляди франка са изчезнали, а те бяха тук — той посочи масата, — тук на това място бях сложил портфейла и тук е бил, когато сте влезли. Аз мога да се закълна в това, защото го държах в ръцете си. Ограбиха ме, откраднаха ми портфейла с парите! Хаха, това е майсторска и подла игра, извършена над мене, за да не мога да докажа, че съм честен човек! Това е заговор, скроен от Матийо Драйфус, това е подлост, която има за цел да ме унищожи.
Християн промени цвета на лицето си.
— Какво искате да кажете с това, господине? — рече той остро. — Говорете по-ясно. Вие ми заявявате, че портфейлът с тридесетте хиляди франка се е намирал пред вас, докато аз вляза в стаята? Да не би да твърдите, че…?