Черният майор влезе през широкия вход в коридора и поиска да съобщят веднага на следователя Бертулус за идването му.
Бертулус, един от най-видните парижки юристи, елегантен господин, със сиви коси, подстригани по чисто френска мода, прие граф Естерхази в работния си кабинет. Когато му съобщиха името на посетителя, на лицето му заигра бегла иронична усмивка.
— На какво дължа неочакваната чест, господин майоре? — запита той и с небрежно движение на ръката покани графа да седне.
— Една много неприятна работа, която ме разстрои извънредно много и ме накара да дойда при вас, господин следователю — започна черният майор. — Изпаднах в неприятно положение да бъда принуден да подам жалба срещу един от най-близките си роднини.
— Жалбата от криминален характер ли е? — запита Бертулус и оправи златните си очила. — Преди да говорите, господин майор, трябва да ви кажа, че не се занимавам с политически въпроси.
— Касае се за частна работа, за кражба, предшествана от друго престъпление.
— Кражба, престъпление — промърмори следователят. — Служебният ми дълг изисква в такъв случай да приема жалбата ви. Против кого е насочена?
— Против моя братовчед, граф Християн Естерхази.
— Никога не съм чувал нищо за тази личност и не ми бе даже известно, че в Париж живее втори граф Естерхази.
— Твърде е възможно, господин Бертулус — отвърна Естерхази и лицето му доби надменен вид, — защото братовчедът ми Християн е, за съжаление, изроден член на нашето старо и видно семейство.
— Единственият ли? — запита Бертулус и от бележката му не можеше да се разбере дали поставя въпрос или констатира печален факт.
— Граф Християн е слава богу, единственият Естерхази, който е паднал толкова ниско, че се занимава с буржоазен занаят. Той е инженер и понеже не е създал още нищо значително, можем да го наричаме чисто и просто работник.
— Господин майор — погледна го Бертулус безстрастно, — трябва да ви кажа, че никак не е вредно за семейната чест на Естерхази, ако някой от семейството е решил да работи честно и почтено. Но нека оставим това настрана. Граф Християн ви е ограбил, така ли?
— Да, той ми открадна един портфейл с тридесет хиляди франка.
— Толкова много! — сепна се учуден Бертулус. — Това е доста значителна сума и придава на кражбата по-тежък характер. Къде е извършено престъплението?
— В една стая на хотел „Вандом“.
— Кога?
— Преди един час.
— И двамата ли се намирахте в хотел „Вандом“?
— Да, бях определил на братовчед си среща в хотела, понеже преди няколко дни ме бе помолил на колене, господин Бертулус, да му заема тази сума, за да го спася от позора да отиде в затвора.
— Граф Християн Естерхази се нуждаеше следователно от тридесет хиляди франка, за да прикрие едно извършено вече престъпление? — запита следователят.
— Така е. Преди известно време е откраднал тези пари от полковник Анри, който го е заплашил, че ще го предаде на полицията, ако не му ги върне веднага.
— Известни ли са ви подробностите около първата кражба?
— Не. На мене ми бе достатъчен фактът, че един Естерхази е станал крадец и не се поинтересувах за повече подробности. Ако поканите обаче полковник Анри за свидетел, той ще ви разкаже навярно всичко. Аз просто се ужасих, когато чух от устата на Християн колко е изпаднал и реших да спася нещастника, за да не компрометирам собственото си име. Понеже разполагах в момента с такава сума, му определих среща в хотел „Вандом“, за да му услужа. Там, обаче, докато чаках сам Християн в стаята си, ме обори непреодолим сън, понеже вече два дни и две нощи не бях мигнал от мъка заради престъплението на недостойния член на нашето семейство, господин Бертулус, и сложих портфейла с банкнотите — тридесет хилядарки, пред себе си на масата. Когато се събудих, видях Християн, който точно излизаше през вратата на стаята, а портфейлът ми бе изчезнал!
— Сигурно сте вдигнали веднага шум и сте накарали служителите на хотела да задържат престъпника, нали? — запита Бертулус.
— Не, за съжаление, не сторих това, господин следовател — рече майорът и въздъхна. — Просто изгубих присъствие на духа, когато видях новата нахална кражба и оставих на престъпника достатъчно време, за да избяга. След това се качих веднага във файтон и тръгнах за вас. Файтонджията ще може да свидетелства, че съм му заповядал в страшно разтревожено състояние да ме докара тук.
— Това не доказва нищо — констатира Бертулус.
— Вашето обвинение е обаче с толкова неоспорими факти, че ще трябва да наредя арестуването на граф Християн. То ще стане още днес. Бъдете обаче тъй любезен, господин майор, и издиктувайте всичко онова, което ми разказахте, на моя писар, за да направим протокол. След това ще го подпишете, за да не става засега нужда да се заклевате.