— А какво ще правим в Пара?
— Там постоянно има параходни съобщения с Ню Йорк. Ще се качи на параход и ще избегне лошия климат, който не й позволява да оздравее. Пари имаме достатъчно. Както знаете, при потъването на „Бригита“ сполучих да спася три хиляди фунта стерлинги в английски банкноти.
— Тези пари бяха благодат за нас — спомни си Пикардин, — тъй като без тях не бихме могли да купим нищо в Пара, където пристигнахме с лодката си.
— Херманса трябва да се върне — продължи Алиса. — Тя ще пътува от Пара за Ню Йорк, а оттам за Париж. Вярвайте ми, приятелю, болестта, която мъчи съпругата на капитан Драйфус, е опасна. Тя не казва, но аз зная, че мисълта за детето й, за малкия Андре, ще я довърши.
— Тогава още днес всички трябва да се върнем в Пара!
— Всички ли! — учуди се Алиса. — О, не, любезни бароне. Що се отнася до мене, аз ще следвам плана си. Дойдох в тази страна да спася нещастния капитан Драйфус от Дяволския остров. И ще го направя, ако не ми попречи смъртта?
— Но вие не можете да го сторите сама — възпротиви се Пикардин. — Вие сте слаба жена, как ще успеете да преминете без мъжка подкрепа блатистите места на Гвиана, за да достигнете невредима в Каена?
— Няма да бъда сама, капитан Клаус Грот ще ме придружава.
— А аз?
— Вие ще отведете Херманса в Пара. Пикардин понечи да възрази, но не можа, защото Херманса се беше събудила и повика Алиса, която веднага отиде при приятелката си. Болната й подаде ръцете си и американката почувства, че са горещи и сухи.
— Усещам, че ме тресе — потръпна Херманса. — Боже мой, няма да мога да продължа пътешествието и ще умра тук, в гората, без да видя нещастния си съпруг. Каква страшна съдба!
— Няма да умреш — успокои я Алиса. — Ти си млада и тялото ти ще се справи с треската. Ще ти дам таблетка хинин, той ще ти помогне.
Алиса отиде до дървото, до което се намираше багажът на пътниците. Тя извади от една чанта сребърна кутийка, в която се намираше хининът. Емил фон Пикардин се отдалечи малко и запуши цигара. Клаус Грот, току-що събудил се, се надигна и разтърка очите си.
— Капитане, подръжте за минута тази кутийка — помоли го Алиса. — Искам да изправя малко нашата болна. Пазете кутийката като очите си, защото нямаме повече от това скъпоценно лекарство против треската.
— Къде са негрите? — запита капитанът, като се озърна на всички страни.
— Отидоха малко напред, за да изследват пътя и да го освободят от шубраците и други препятствия.
Пътниците не биха могли да навлязат в опасната девствена гора без опитни предводители. Алиса Тери бе наела от Пара двама негри за похода си през бразилските гори. Чернокожите познават добре околността и са крайно нужни при подобно пътешествие. Те носеха багажа на пътниците и им проправяха път през гъстите гори с острите си брадви и ножове.
— Госпожо Драйфус, как сте? — обърна се капитанът към болната, след като взе кутийката с хинин.
— За съжаление, не много добре — отвърна бързо американката и се обърна към Херманса.
Добрият Клаус Грот не беше се събудил окончателно. Той все още се намираше в полусън. След като избърбори няколко пъти името Равелак и изрече няколко псувни, очите му се затвориха, а главата му клюмна почти до кутийката с хинин, която се намираше в скута му.
Зад мангановото дърво внезапно се чу неясен шум. Сякаш човек вървеше бос, за да не го усетят. Обаче не беше човек, а маймуна с необикновено голям ръст. Тази порода маймуни са извънредно пъргави животни, притежават огромна сила, катерят се с голяма ловкост и умеят да се прехвърлят от дърво на дърво, без да слизат на земята. Те са добродушни, но могат да станат и опасни, ако се разсърдят.
Маймуната се приближаваше бавно и предпазливо към пътниците, постоянно се озърташе и махаше с опашката си. Но най-чудното беше това, че тя имаше завързана бяла кърпа на врата си. Навярно я бе намерила или откраднала и, видяла, че хората си завързват подобни кърпи около врата, е направила същото.
Маймуната бе забелязала седящия до дървото капитан. Види се, неподвижността на спящия човек я бе подбудила да го наблюдава по-отблизо. Тя се приближи на три крачки и се спря зад него. Намръщи грозното си лице и белите й остри зъби се показаха. Тя вдигна безшумно пръта, който държеше в ръка над главата на капитана. Стойката на тялото й бе заплашителна, а лицето й — разярено.
Маймуната можеше с един удар да убие спящия човек. Тъй като никой не гледаше към него, животът му висеше на косъм. Провървя му, че Алиса му бе дала кутийката хинин. С това тя му спаси живота. През листата на мангановото дърво проникна слънчев лъч, който падна върху кутийката и полираната й металическа плоскост светна като огледало. Маймуната прояви любопитство, навярно й се стори, че това е някакъв плод. Поиска да я вземе. Скочи върху рамото на едрия силен мъж, хвана лъскавата хининова кутийка, а с другата ръка захвърли пръта, за да може по-добре да хване новата играчка.