Внимателният наблюдател веднага можеше да разбере, че Ева се интересуваше от младия счетоводител, но би забелязал, че тя хвърляше от време на време плахи погледи и към Марион. Особено тогава, когато Арман отправяше въпроси към красивата златоруса жена. Марион ставаше неспокойна след думите му, навеждаше се към детенцето си и целуваше малките ръчички, а очите й се напълваха със сълзи.
След като вечерята свърши, Арман Боне запали цигара, извади от джоба на сакото си вестник и го разгъна.
— Е, господин Арман, какво ново има в Париж? — запита Ева.
— Нищо добро — отвърна младият счетоводител. — Вестниците се занимават главно с ужасните престъпления, които от три месеца насам тревожат полицията ни.
— Какви престъпления? — поинтересува се Марион.
— Та не сте ли чели или чули нищо за това? — учуди се Арман. — Направо ми се вижда невероятно, защото зная, че във фабриката се говори много за това.
— Не участваме в разговори с другите — поклати глава Марион.
— Ах, да, забравих! Тогава ще ви разправя каквото зная от вестниците за тези тайнствени престъпления.
Арман дръпна няколко пъти от цигарата си и започна:
— От два месеца насам стават почти всяка нощ ту в една, ту в друга част на града престъпления, които се извършват винаги по един и същи начин — доказателство, че са дело на едни и същи злодеи. Почти всяка сутрин се открива по някоя простряна жертва, ударена с тъп предмет. Но най-чудното е това, че нападнатите не могат да обяснят как е станало нападението и че всички имат по едно и също нараняване. То се състои в прерязване на сухожилието на десния или левия крак под коляното. Наранените обясняват само, че на това място са усетили болка, вследствие на която са паднали. После разказват, че преди да могат да се вдигнат или да извикат, някакъв великан се хвърлил върху им и с това свършват спомените. Само някои са забелязали, че големият разбойник крие лицето си под маска. Раните на главите на нещастниците показват, че са от удар с железен предмет. В някои случаи нараняването е било толкова опасно, че е последвала и смърт. Че разбойниците прибират парите и скъпоценностите на жертвите си, се разбира от само себе си.
— Мамо, дай ми още малко яхния! — помоли малкият Бижу, след като Арман беше свършил разказа си.
Госпожа Небел изпълни желанието на сина си, а след това се обърна към момъка и го запита:
— А какво прави полицията? Не може ли да хване тези престъпници? Кои са те?
Бижу почна да се смее лудо.
— Мамо, ти си много чудна! — чак изхълца той. — Ако знаеха кои са, отдавна щяха да ги арестуват. Но това няма да стане никога, никога!
Арман Боне погледна учуден малкото момче.
— Вярвам, че разбойниците са хитри и няма да се оставят да ги хване полицията, защото… о, леле мале!
Гостите помислиха, че джуджето си е опарило езика с горещата яхния и че това беше причината за болезнения вик, който излезе от устата му.
Но всъщност малкият Бижу беше извикал, защото Мъртвешката глава го бе ощипал толкова силно за крака, че джуджето подскочи.
Бижу хвърли ядосан и презрителен поглед към съседа си и после започна усърдно да яде. Вместо него думата взе слепият.
— О, колко е печално — скръсти той ръце, — колко жалко е, че човеци извършват такива злодейства спрямо братята си. Много, които са грешили през живота си и са пристъпвали божиите заповеди, са бивали винаги сполетявани от божието наказание, а покаянието е последвало рано или късно.
Откакто Мъртвешката глава се намираше при дъщеря си и живееше в къщата на госпожа Небел, обичаше да проповяда и караше малкия Бижу да му чете от евангелието. В някои вечери слепецът и джуджето се затваряха в стаята и четяха по цели нощи Библията.
И днес, след като свърши вечерята, Мъртвешката глава стана и каза на малкия си съсед:
— Любезни Бижу, хайде да отидем в моята стая, ти ще ми прочетеш от Библията за фарисеите, а аз ще ти го разтълкувам. Джуджето скочи от мястото си, хвана ръката на слепия и внимателно го изведе от стаята. След малко от помещението на слепеца се чу църковна песен, която се пееше от двамата приятели на висок глас.
Госпожа Небел беше взела малкия Максим, за да го приспи, а Ева отиде в кухнята да вари кафе.
Марион и младият Арман Боне останаха сами в трапезарията. Красивото момиче се беше облегнало на прозореца и гледаше навън. На тясната, кална и мрачна улица играеха деца, а пред пътните врати седяха жените на работниците и бърбореха.