Вратата се отвори и една чисто облечена, побеляла жена застана на прага. Като видя дамата, тя се усмихна.
— Вие пристигнахте вече, госпожица Тукер — каза тя, — вашата стая е готова и можете веднага да влезете. Нека бог благослови влизането ви в моята къща.
— Моля ви, кажете на слугинята да донесе куфара ми в стаята — каза госпожица Тукер на английски.
— Извинете, госпожице — отвърна госпожа Легуве, — но нямаме слугиня. Ние сме бедни хора и дъщеря ми ще ви услужи. Долора, дете мое, ела за минута.
Вратата на една от стаите се отвори и едно хубаво момиче застана на прага.
Долора притежаваше качества, с които са известни кубинките. Тя не беше много висока, но имаше красиво тяло с прелестни форми, които можеха да пленят окото на всеки художник. Черната й коса, големите кафяви очи, червените устни, белотата на лицето, всичко това я правеше прелестна.
— Това е нашата нова квартирантка, госпожица Алиса Тукер — каза госпожа Легуве, — а това е моята дъщеря Долора, единственото ми дете, единствената ми утеха в нещастието ми. Госпожица Тукер е художничка, тя идва от Ливърпул и мисли да остане в нашата къща няколко месеца, за да научи френски. Вземи куфара на госпожицата, Долора, ще я заведем в стаята.
Чуха се бързи стъпки по стълбата и висок, млад мъж, облечен скромно, застана пред тях. Той поздрави учтиво дамите и като видя куфара в ръката на Долора, го взе от нея.
— Позволете да ви услужа — каза той, — това подхожда повече на мъж.
Господин Курт Валберг, нашият квартирант — представи го госпожа Легуве. — Германски бижутер, който търси тук работа.
— Казвам се Алиса Тукер — каза любезно художничката.
— Той живее на горния етаж — прошепна Легуве на англичанката. — Много е беден и едвам изкарва прехраната си.
Както изглежда, художничката не чу тези думи, тя се качи на първия етаж, където беше нейната стая.
Курт Валберг остави куфара в един ъгъл, поклони се и излезе.
Англичанката видя как Долора отправи дълъг топъл поглед след младежа.
— Сега си починете, надявам се, че ще останете доволна от стаята.
— Да, напълно, госпожо, тук имам всичко необходимо.
— Вкъщи ли ще се храните?
— Понякога, и то в стаята си. Вземете тези двеста франка, а в края на месеца ще оправим сметката.
Госпожа Легуве взе с радост парите, които англичанката сложи на масата, и погледна бързо дъщеря си, което показваше, че бе доволна от квартирантката.
— Имам още нещо да ви питам. Кажете ми кои са моите съседи, тъй като виждам врати отляво и отдясно?
— Госпожице — сложи ръка на гърдите си кубинката, — в моята къща сте сигурни, както в лоното Аврамово. Дъщеря ми и аз сме известни като набожни хора и не допускаме неморални хора да влизат в къщата ни. Готова съм да ви отговоря. Вляво живее господин Арманд Ноар, търговски агент; мисля, че той търгува и с шампанско. Ние с дъщеря ми не употребяваме тези дяволски питиета, но има и такива християни, които ги пият. Този човек отсъства по цели дни и седмици. Вдясно живее един руски професор на име Григорович. Той е стар човек и се прибира само вечер, за да работи на спокойствие. Над вашата стая, на горния етаж, е стаята на господин Курт Валберг, когото познавате вече, а в долната стая живея аз с дъщеря си Долора.
— Благодаря ви, госпожо, доволна съм.
След няколко минути английската художничка остана сама в стаята.
Заключи вратата. После отвори куфара си и извади от него един свредел. Англичанката отиде до вратата вляво, проби три дупки, достатъчно големи, за да може да вижда всичко, което се вършеше в стаята. После заби един гвоздей на вратата и закачи на него дреха, която покриваше дупките и никой не можеше да ги види. Проби също три дупки на вратата вдясно, за да може да наблюдава другия си съсед. Алиса покри тези дупки с една картина, която прикрепи на горния край с гвоздейчета.
Надявам се, че не е необходимо да обяснявам на читателите, че мнимата английска художничка беше известната американска детективка Алиса Тери. Тя извади дрехите от куфара си и ги сложи в шкафа. Най-после взе една книга, седна до писалището в очакване да види какво ще стане в съседната стая.
Не трябваше да чака много. Нейният часовник показваше четири часа, когато се чуха тежки стъпки по стълбите и някой отключи вратата на стаята отляво.
Алиса отиде до вратата, вдигна дрехата и погледна през пробитата дупка. Висок черноок мъж, облечен като търговец, бе влязъл в стаята.
— Без съмнение — каза Алиса Тери на себе си, — този е черният образ на майор Естерхази, както ми го обрисува Матийо Драйфус. Той идва тука като търговец на шампанско, под името Арманд Ноар.