— А коя беше тази личност? — запита я бързо Арман. — Мило ми гълъбче, не можеш ли да си припомниш?
— Не, Арман. Заклевам ти се, че не зная, но вярвам, че той е някой злосторник, който се е възползвал от моята безпомощност и е станал баща на Максим.
Арман хвана внезапно ръцете на Марион и я загледа втренчено в очите. Тя изтръпна.
— Какво правиш? — простена тя беззвучно.
— Не се страхувай, мила моя, няма да ти сторя нищо. Но кажи ми, не си ли спомняш този злосторник да те е гледал често с подобен поглед, както сега те гледам аз?
Марион изтръгна ръцете си и разтърка слепоочията си. Обхвана я страшно вълнение и пред очите й се въртеше цял рояк от мисли, спомени и сцени.
— Боже — извика тя, като че ли се събуждаше от лош сън, — сега зная, всичко. Тъй, да, тъй се спущаха лъчите от неговите очи в моите, пред мен се мярна бледо лице, обкръжено от черна брада. Устните му се отварят, от тях се изтръгва повелителен вик, той влиза като стрела в мозъка ми и после…
Марион падна изнемощяла в разтворените обятия на Арман.
— После не помня нищо повече — изстена тя, — тогава не можех да устоя на силата му!
— Подлецът те е хипнотизирал — извика сърдито младият човек, после притисна нежно хубавата жена до гърдите си и каза задавено:
— Обична Марион, какво страшно престъпление са извършили с теб. Ти си невинна, ти си чиста като ангел и ако баща ти знаеше как стои работата, той щеше да ти прости и да те обича пак, както преди.
Марион печално поклати глава.
— Баща ми няма да повярва — каза тя. — А ако го направи, скръбта ще го отведе в гроба, като знае, че дъщеря му е обезчестена. Той ме мисли за мъртва и нека така да остане всичко. А не зная и дали ще одобри нашия брак. Той е горд човек и навярно е виждал друго бъдеще за единствената си дъщеря.
— Тогава нека не знае нищо за нас — изрече тържествено Арман. — Приемам те на драго сърце както си: без майка, баща, подслон и защита. Аз също съм сам на света и съм дете на любовта. Баща ми е богатият нотариус Натузиус, който притежава милиони. Той е прелъстил майка ми, завладял нейния имот и я зарязал в мизерия. След като ограбил честта и парите й, изпъдил я на улицата и тя станала работничка като теб. Възпитала ме е, като е похарчила и последните си пари. Прочее, ти виждаш, че ние сме сам-самички на света, защото майка ми умря преди пет години. Марион, моето сърце е жадно за любов. Искаш ли да му я дадеш?
— Да, искам любов и ще давам любов.
Те се прегърнаха и запечатиха минутата с безброй пламенни целувки.
Ева стоеше на колене в кухнята и притискаше лицето си към едно дървено столче. Водата за кафето отдавна вреше на огъня и пееше еднозвучната си мелодия.
Огънят до огнището хвърляше тъмночервеникав блясък върху разплаканото й лице и се виждаше, че по него бе изписано страшно намерение.
— Ще ги разделя — шепнеше дъщерята на слепеца с треперещи устни. — И ако го направя, ще бъде по-добре за Марион, тя е дъщеря на виден човек, на нея не подобава да е при нас. Баща й трябва да я намери още тази нощ, да, тази нощ!
29.
Наемателите на госпожа Небел бяха в леглата от няколко часа. В къщата цареше гробна тишина. Чуваше се само монотонното тракане на големия часовник в коридора на първия етаж. Дори влюбеният Арман Боне спеше блажен сън и сънуваше милата си Марион.
Но по стълбите някой слизаше на пръсти. Всеки би помислил, че се влачи котка, но всъщност беше човек, съвсем малък човек. Бижу! Джуджето беше облечено в тъмно палто и носеше в ръце обущата си. Очите на малкия светеха и в тъмнината блестяха като въгленчета.
Бижу се доближи до вратата на коридора, където се намираха стаите на Марион, Ева и слепеца. Той спря пред вратата на Мъртвешката глава, натисна внимателно бравата и отвори. Джуджето се вмъкна в стаята. Вътре беше тъмно, но през малкия прозорец проникваха бледите лъчи на луната и осветяваха предметите с дрезгава светлина. Мъртвешката глава седеше облечен на кревата.
Въпреки че слепецът два часа преди това беше пожелал на Ева лека нощ, все още не си бе легнал.
Когато джуджето се приближи до кревата, слепецът повдигна глава и попита:
— Малко куче, ти ли си? Време ли е вече да ходим?