После вратата на стаята, в която живееше Арманд Ноар се отвори и госпожа Легуве и дъщеря й Долора влязоха.
Момичето изглежда бе плакало. То застана предпазливо до вратата. Старата кубинка се упъти към черния майор и се ръкува с него като със стар познат.
— Искам да говоря с вас, господин графе — каза му тя, — но трябва да говорим тихо, защото в съседната стая има квартирантка. Въпреки че тя е съвсем сигурна, все пак трябва да сме предпазливи.
— Коя е? — запита Естерхази начумерено.
— Една английска художничка, която не говори френски.
— Не ми се нрави, че дадохте тази стая под наем — разсърди се графът, това съседство ме безпокои и тя трябва да си отиде колкото може по-скоро!
— Всичко ще сторя, за да ви угодя — увери го госпожа Легуве, — обаче съм получила предплата за един, месец. Аз не исках да я взема, но това непослушно дете ме накара да се съглася.
— Долора? — започна черният майор, като се приближи до разтрепераното момиче и я изгледа с коварния си поглед.
— Да, Долора — измърмори кубинката. — Тя, която е причина за нещастието ми; тя, която се отказа да спечели пари от такъв лесен начин с вашата препоръка.
— По такъв лесен начин ли? Това наричаш лесно, майко! Твоята дъщеря, твоето дете да се изложи на погледите на всеки млад или стар развратник и да слуша най-лошите думи? Не, не, не! Не искам да ходя на онези тайни пирове, където има разврат, и които са само изложба на женската плът. По-добре ме остави да гладувам, обличай ме като циганка и ме карай да върша най-тежката работа, но не ме пращай там!
Долора падна на колене пред майка си и сълзи бликнаха от очите й.
Госпожа Легуве понечи да се нахвърли върху непокорното дете, но графът я спря.
— Долора, послушай ме и, стани — каза Естерхази строго на момичето. — Ти знаеш, че съдбата на баща ти е в твоите ръце — продължи той, — и отчасти ти си виновна за това, че той страда в Каена, онзи земен ад, който се нарича сухата гилотина. Може би сега жълтата треска изтощава силите му или пък стражите го насилват с бой да работи из мръсните и отровни блата на френска Каена. Може би той очаква само смъртта да го избави от страшните мъки и страдания… После ще хвърлят тялото му на акулите, тъй като затворниците и заточениците не се погребват в Каена.
Момичето покри лицето си с ръка и извика през плач:
— Света Богородице, запази баща ми! Каква мъка е да живея с мисълта, че той страда толкова ужасно…
— Не можеш да помогнеш за избавлението му — каза Естерхази хрипливо, — нали съм ти казвал, че са необходими пари за тази цел. Но ти не искаш да ги спечелиш, въпреки че ти се е отдал случай. Нека тогава баща ти свърши в мъки, а ти си остани тук — честна и неопетнена.
Долора се замисли, тя се облегна омаломощена на вратата.
— Аз искам — о, боже мой! Свободата ти, твоят живот, татко. И ако трябва да бъдат откупени с честта на твоята дъщеря — ще се подчиня!
В тази минута се позвъни на входната врата.
— Доведете при мене дамата, която ще запита за господин Арманд Ноар — нареди черният майор на двете жени. — И в никакъв случай не говорете с нея.
Кубинката и хубавата й дъщеря излязоха от стаята, а мъжът с черната брада се приближи до огледалото и си оправи дрехите.
Американката използва времето и отиде до писалището, за да отбележи в дневника си всичко, което бе чула. Тя знаеше много добре френски, обаче не се бе издала пред хазайката си.
Детективката се върна пак на мястото си, за да наблюдава черния майор.
Младо, хубаво момиче, с красиви златночервени коси бе застанало в средата на стаята. Пред нея стоеше черният майор. Той я бе хванал за ръцете и я целуваше страстно. След малко махна шапката й, съблече палтото й и я поведе към леглото.
Момичето слушаше безропотно заповедите, които черният майор й шепнеше, и го следваше, като послушна кукла, която се движи с механизъм.
— Чудно — каза Алиса на себе си, това момиче прилича на сомнамбул. — Не може да е заспала, защото дойде от улицата.
— Обичай ме — изхриптя съседът й на красивото момиче, — обичай ме страстно, искай да ти изпълня най-горещите желания — това ти заповядвам!
Нещастната Марион, понеже това бе тя, под хипнозата на този развратник бе дошла в дома му. Бедното, невинно момиче изпълняваше всичко като насън. Тя го целуваше страстно, а в очите му засвети злобна радост. Тя го прегърна и полека падна в краката му. Простря умолително ръцете си към него и лицето й не бе вече на онова невинно момиче, а приличаше на любяща жена.
Черният майор вдигна момичето, прегърна го и го завлече към леглото.