Старата китайка се усмихна, като видя момичето. Тя му помогна с грижлива и опитна ръка да стъкми и закачи зеленото китайско облекло. След това му поднесе златоткани чехли и му подаде голямо ветрило, украсено със седеф и различни скъпоценни камъни. Но когато посегна да среше косите на Павловна според китайския обичай, тя се възпротиви и ги пусна да падат на свободни къдри върху раменете й. После последва старата в трапезарията. Там беше сложена богата маса с редки и скъпи ястия, а на другата по-малка масичка имаше вино, плодове, сладко и разхладителни напитки от всякакъв вид.
Старата даде знак на Павловна да не сяда и излезе навън. След минута вратата се отвори и Хонг Вах влезе в трапезарията. Той беше още по-изящно облечен, отколкото преди и се упъти към Павловна, която го очакваше разтреперана. Сега трябваше да се реши съдбата й. Тя сведе поглед към земята. Стройният китаец стоеше пред нея, а тя не смееше да вдигне очи. Но изведнъж го погледна учудена. На чист френски език до ушите й достигнаха следните думи:
— Госпожице, съобщавам ви, че не ви смятам робиня. Вие сте свободна и можете да разполагате със себе си, както искате. Ако желаете, направете ми удоволствието и останете като моя гостенка.
Павловна беше толкова зашеметена от радост и учудване, че в първата минута не можа да каже нито дума. Най-после вдигна ръце, скръсти ги на гърдите си и извика радостно: — О, господине, каква доброта, какво великодушие! Вие жертвахте такава грамадна сума за мене…
— Не говорете за такива дребни работи — отвърна Хонг Вах. — Тая сума е нищожна в сравнение с моето богатство. Освен това, как щях да се оправдая пред съвестта си, ако оставех една християнка да попадне в ръцете на тези сурови китайци.
— Господине, какво говорите? Вие… вие… сте…
— Християнин, госпожице, и германец по народност! Но да оставим това засега. През време на обяда ще ви разкажа всичко. Моля, подайте ръката си, направете ми удоволствие и позволете да ви заведа до трапезата.
Павловна мислеше, че всичко това е сън!
32.
През сенчестите алеи на Елисейските полета, покрити от нощния мрак, вървяха две мъжки фигури. Те нарочно избраха това отдалечено място, за да не ги срещне някой. Разговаряха шепнешком.
— Драги Матийо — каза единият от тях, походката и движенията на когото показваха, че е офицер, макар че беше облечен в гражданско облекло, — значи вие сте уверен, че Естерхази предприел пътуване до Брюксел…
— Да — отвърна Матийо Драйфус. — Изключено е всяко съмнение. Последвах го до Брюксел и там го видях със собствените си очи. Той влезе в къщата на певицата Нинон дьо Клер и посети с нея бал с маски, уреден в операта. Е, сега съдете сам, полковник Пикар.
— Не ме наричайте на име — прекъсна го младият полковник. — Ако ни следи някой противник, може да пострада делото, на което служим и двамата.
— Нека бъде така, скъпи приятелю. Но оставете ме да направя заключенията си. На този бал видях със собствените си очи как в една закрита ложа бяха продадени четирите важни плана на представител на чужда държава. Също така разбрах от разговора на маскираните — бяха трима души, — че тези планове са откраднати от канцеларията на френския генерален щаб.
Неоспорим факт е, че певицата Нинон дьо Клер имаше пръст в тази нечиста работа, а тъй като Естерхази беше целия ден в къщата й и се пазеше да не го видят, с право можем да заключим, че той й е доставил въпросните четири плана.
Полковник Пикар се спря и погледна замислен към земята.
— Пътуването до Брюксел — отвърна той, — Естерхази трябва да е предприел същия ден, когато поиска отпуск, за да се прости уж с умиращата си майка. Но доколкото помня, майка му не живее в Брюксел.
— Тя живееше в Андора, в Пиренеите — прошепна Матийо. — Притежавам важно доказателство, че през онзи ден Естерхази не е пътувал до Андора. Доказателството ми се състои в една телеграма, която той подаде в парижката станция „Св. Лазар“ и съобщи на някой си абат Силван, че не му е възможно да тръгне незабавно за Андора, за да види умиращата си майка.
— У вас ли е тази телеграма?
— Притежавам копие и утре ще ви го изпратя по довереника си.
— Бъдете така добър. Тази телеграма поне ще докаже, че Естерхази не е заминал за Андора и че с това е измамил началството си.
— Ах, иска ми се поне да изобличим този подлец.
— Търпение, драги Матийо. Семето вече е хвърлено и жътвата наближава. Съсредоточих цялото си внимание на това дело и то не защото съм искрен приятел на нещастния ви брат, а защото искам да направя услуга на отечеството си. Откакто съм директор на справочното бюро в Генералния щаб, което се занимава главно с тайно наблюдение на ненадеждните и заподозрените офицери, изучих добре всички документи, които са във връзка с делото на брат ви и се уверих, че капитан Драйфус е невинно осъден и че истинският виновник е майор Естерхази.