В предградието на Париж, където владеят грижата, умората, нуждата и гладът, беше тихо, тъмно и печално. А там, където се пилееше злато по игралните маси, където развратни жени се къпеха в шампанско, където цъфтяха разюздаността, порокът и безделието и за една нощ се изхарчваха цели състояния, там пируваха до зори.
Пикар поклати печално глава.
— Чуден свят, загадъчно човешко сърце — промърмори той. — Едни спят, други се веселят и никой от тях не помисля за нещастния заточеник на Дяволския остров, когото невинно хвърлиха в ада. Нямат ли тези хора съвест, не мислят ли, че отечеството ни направи непростим грях? О, Францийо, бързай да заличиш това петно, за да не те сполети презрението на света и да не те постигне божието наказание!
Пикар свърши монолога си и се ослуша. Леки стъпки се чуха по стълбите. Полковникът бръкна с дясната ръка в джоба на горната си дреха и стисна револвера.
— Сега най-после ще науча — прошепна той развълнуван — кой ме покани на тая тайна среща. Мисля, че е жена, ако съдя по леките й стъпки. Да не е оная, която в анонимните си писма ми откри важни неща за черния майор? Вчера по пощата получих малък пакет, в който се намираше ключът от вратата на Айфеловата кула. Подателката ме помоли с няколко реда да я чакам днес около десет часа на това място, тъй като имала да ми направи важни открития за граф Естерхази. Е, сега съм тук и ще видя какво ще стане. Може би така са ме вкарали в капан. Но нищо. В револвера ми има шест патрона и няма да продам лесно живота си.
Зад Пикар се чу шум от женски дрехи. Той се обърна и видя пред себе си забулена дама, чието стройно тяло бе покрито с дълга дамска мантия. Полковникът и непознатата се погледнаха с изпитателни погледи, без да проговорят.
— Знаех — каза най-после забулената с нежен глас, — че полковник Пикар ще има смелостта да се отзове на анонимната ми покана. Но сега искам да се премахне тая анонимност и да се гледаме открито в лицата.
Непознатата вдигна воала си. Луната беше изгряла и Пикар видя на сребристата й светлина прелестно лице. Той се отдръпна смутен.
— Госпожице — каза полковникът учуден, — значи вие сте тази, на която трябва да благодаря за срещата! Вие ли ми изпратихте ключа от вратата на кулата?
— Да, господин полковник!
Пикар извади връзка писма от джоба на пелерината си и я показа на момичето.
— Ваши ли са тези писма?
— Да, господин полковник, аз съм тази, която ви направи разкритията за граф Естерхази.
— Мразите ли този човек?
— Да, мразя го, но повече го презирам.
— Защо?
— Ще го узнаете, когато ви кажа името си. Казвам се Лучия Натузиус.
— Вие сте… вие бяхте годеницата на граф Естерхази, нали?
Лучия кимна утвърдително. По красивото й лице се беше появила омраза, а по високото й чисто чело бе изписано с огнени букви, че е станала смъртна неприятелка на оня мъж, който без основание се подигра с нея.
— Госпожице — поде отново полковникът, — сега ми е ясно всичко. Също и на вас трябва да е известно, че Естерхази не е честен човек, както обича да се показва пред света. Вярвам, ще ми помогнете да свалим маската от лицето му.
— Господин Пикар, Естерхази е престъпник — изрече Лучия Натузиус твърдо. — Събрах доказателства за това и искам да ви ги дам.
Увлечена от раздразнението си, дъщерята на нотариуса беше се приближила близо до русия офицер. Пикар гледаше с учудване хубавото момиче, в очите на което светеше твърда и непоколебима воля.
— Господин полковник, чуйте ме — продължи Лучия след кратко мълчание. — Не мислете, че преследвам графа, защото ме е отблъснал и пренебрегнал. Заклевам ви се, че никога не съм обичала този мъж. Но с него се запознах при особени обстоятелства и се учудих на мъжеството му. Той спаси живота на баща ми и моя, когато бяхме заловени от разбойници в Пиренеите. Моят баща ми съобщи, че графът е много задлъжнял и когато сам той ми се закле, че ме обича, реших да се омъжа за него и да го избавя от финансовите му грижи.
Тя замълча за минута. Пикар се възползва от този момент и каза:
— Госпожице, Естерхази щеше да бъде щастлив, ако се беше оженил за вас.
Лучия поклати енергично глава.
— Господин полковник, вие искате да намалите разочарованието ми чрез комплименти. Но на мене не са ми нужни утехи. Може би щях да простя вероломството на графа и да се задоволя само с презрение, ако не бях научила, че ме е жертвал заради друга, недостойна жена. Това ме оскърби дълбоко и затова искам да му отмъстя.
— Значи, сега Естерхази има връзка с друга дама?