— Те ми стигаха, докато бях сам. Знаете, че досега не съм идвал при вас с молба. Да, не съм се одързостил да ви напомня за моето съществуване. Но животът ми вече се промени и, макар и да не ми беше лесно, все пак реших да дойда у вас и да ви помоля за помощ.
— Какво се е случило?
— Запознах се с едно момиче, което обичам. Ние се сгодихме и искам да се венчаем. Но желанието ми е да заведа младата си жена в къща, където да живее нормално. Господин Натузиус, направете ми добрина и ми заемете няколко хиляди франка, за да започна собствена търговия. Уверявам ви, че ще увелича тези пари чрез прилежност и ще ви ги върна след няколко години с лихвите. Поправете онова, което сторихте по отношение на майка ми.
Арман Боне говореше просто, но умно и сърдечно. Натузиус, подпрял чело с ръка, слушаше внимателно. До тази минута той не беше поканил момъка да седне. Но сега му посочи с ръка стола:
— Арман, седнете до мен, искам да ви направя едно предложение.
Натузиус се отпусна на един стол, а Арман седна срещу него.
— Колко пари ви трябват, за да почнете тази работа — запита след кратко мълчание сина си Натузиус.
— Ако имах дванадесет хиляди франка — каза Арман зарадван, — бих могъл да уредя една фабрика за изкуствени цветя и да изкарвам добра печалба.
— Лъжете се — прекъсна го нотариусът сухо. — С такъв нищожен капитал не ще можете да устоите на конкуренцията. Ще ви дам четиридесет хиляди франка.
— Четиридесет хиляди франка!
Арман стана разтреперан от радостно вълнение пред леко усмихнатия старец, който го изненада с щедростта си.
— Можете да изтеглите парите още утре от Лионската кредитна банка.
— Благодаря ви, хиляди пъти ви благодаря… Натузиус стана и отиде при писалищната си маса.
Написа един чек за четиридесет хиляди франка, после отключи с малко ключенце чекмеджето на касата, извади от него три банкноти по хиляда франка и направи знак на Арман да се доближи до него.
— Вземете този чек — каза той, като подаваше на момъка скъпия документ. — Четиридесет хиляди франка са ваша собственост и се радвам от цялата си душа и сърце, че можах да ви помогна.
— Татко, татко! Колко съм ви задължен!
— Сине, и аз съм ти задължен. Направих голямо зло на майка ти, а още по-голямо — на теб, като те Оставих безпомощен в живота.
— Татко, това вече е простено и забравено. Ако майка ми ме видеше в тази минута, щеше да бъде щастлива и успокоена. Давам ви ръката и обещанието си, че никога няма да се разкайвате, че съм ваш син.
— И мой брат! — викна един звънлив глас откъм вратата.
Лучия беше отворила внимателно вратата и се бе вмъкнала безшумно в стаята при двамата мъже. Натузиус трепна и закри лице с копринена кърпичка.
— Лучия, ти чу разговора ни — изстена той.
— Всичко, татко, и съм дълбоко трогната от добрината и справедливостта ти!
Тя хвана ръката на младия мъж, който гледаше учуден красивото момиче.
— Арман, брате мой — каза тя засмяна, — ние ще останем винаги верни приятели. Казвам се Лучия Натузиус и съм ваша сестра!
Момъкът се наведе и искаше да целуне ръката й, но Лучия му поднесе челото си, което той целуна.
— И тъй — продължи Лучия, — нашият съюз е потвърден. — Арман, нали ще ме заведете при вашата годеница? Тя трябва да е честно и добро момиче, достойно за любовта ви.
— Да, моята Марион е добра, храбра, благородна и скромна — каза Арман с възхищение. — В живота на бедната има печална тайна. Обична ми сестро, за това няма да говорим днес. Марион ще ви разкаже всичко сама.
— Ако е нещастна, ще я посрещна с двойно по-голяма любов — отвърна момичето.
— Тогава чуй, Арман — рече Натузиус, — и аз имам една молба към тебе. Ние имаме един смъртен неприятел. Той ни нанесе страшна обида и сме принудени да го накажем. Искаш ли да ни помогнеш да отмъстим на този проклетник?
— Татко, с най-голямо удоволствие. Ще направя всичко, с което мога да докажа благодарността си към вас и Лучия.
— Добре. Вземи тогава тази червена картичка и иди довечера след десет часа във вилата на госпожа Буланси, на Елисейските полета. Покажи картичката на вратаря и помоли да те заведат в игралния салон. Научих, че във вилата на тази госпожа играят мошенически на комар и плячкосват посетителите. Желая да узная всичко, което се върши в салоните. Кои лица се навъртат там, какво се говори и как се отнасят те при играта. Особено искам да узная нещо за самата госпожа Буланси и някой си Естерхази, който почти всеки ден е там. Препоръчай се пред тях за високопоставено лице и участвай живо в играта. За тази цел ти давам три хиляди франка, които можеш да жертваш за делото. Ще те чакам тук утре Но това време, за да ми съобщиш всичко. Разбира се, ти трябва да пазиш това в тайна и дори, моля те, да не съобщаваш и на годеницата си нищо.— Тате, разчитайте на мен — отговори Арман живо. — Бъдете уверен, че ще си отварям добре очите в къщата на госпожа Дьо Буланси и че нищо не ще остане скрито в това комарджийско гнездо.