Най-после Арман пусна младата жена. Внезапно чертите на лицето й изразиха печал.
— Марион, какво ти е? — запита младият мъж развълнуван и хвана нежно ръцете на годеницата си.
— Не знаеш ли за кого мисля…
— За Ева ли?
— Да. Колко щастлива щеше да бъде с нас в тази минута. А сега лежи в студения гроб.
— Да, проклет да е убиецът! — каза Арман гневно. — Никога ли няма да се разкъса тъмното було, което покрива страшното злодеяние?
— И бедният Бижу — допълни Марион, — намериха го прободен до Ева. Навярно той се е промъкнал през онази нощ с нея и е искал да я защити, когато е била нападната от убийците… Ах, когато си спомня как намерихме на другия ден двете тела в моргата, как придружихме безутешната госпожа Небел, която загуби своя скъп Бижу… Каква страшна съдба, каква ужасна сцена!
— А и загадъчното изчезване на слепия — приключи Арман неприятния разговор. — Марион, откровено да ти кажа, страхувам се, че бащата на Ева е замесен в убийството на дъщеря му и Бижу.
В тази минута Марион си спомни за нещастната жена, бедната госпожа Небел, която непрестанно скърбеше за недъгавия си син, когото като майка бе обичала силно. За да я успокои, тя я повика в стаята си и й съобщи какво голямо, неочаквано щастие е сполетяло Арман, а заедно с него и нея, бъдещата негова жена, и прибави:
— Ние ще си наемем хубава малка къща и ще водим добър живот, но вие, драга госпожа Небел, ще живеете с нас. Знаете колко е привързан Максим към вас, а и.колко го обичате и вие.
— Нека Бог ви възнагради за тая добра покана — каза госпожа Небел и се просълзи. — Приемам я с благодарност. Ах, ако можеше да доживее това и добрият Бижу! Но него, който не беше направил нищо лошо на някого, го убиха.
Бедната жена зарида сърцераздирателно.
Арман искаше да сложи край на трогателната сцена и затова се обърна към Марион:
— Мила моя, трябва пак да те оставя за един час, защото искам да отида при Прокосон, нашия досегашен господар, и да го помоля да ми размени получения чек с пари.
Той целуна Марион и излезе.
Господин Прокосон, притежател на фабриката за цветя, където работеха Арман и Марион, изслуша младия мъж с радост.
— Господин Боне, вие бяхте винаги прилежен и верен сътрудник — каза му той, — и затова ми е твърде неприятно, че ви губя. От друга страна пък одобрявам вашето желание да станете самостоятелен. Онзи, който е млад и иска да работи, може да напредне.
Прокосон с удоволствие размени чека, понеже подписът на известния на всички нотариус Пиер Натузиус не пораждаше никакво съмнение.
Когато Арман се прости сърдечно със стария си шеф, той носеше в портфейла си — освен трите хиляди франка, които му даде баща му за важната цел в салона на госпожа Буланси, и още четиридесет банкноти по хиляда франка, които сега бяха негова собственост.
Този ден Арман и Марион ходиха на разходка с файтон в Булонската гора. Когато вечерта Марион занесе малкия Максим в леглото заедно с изящните играчки, които му бе купил Арман за тържествената вечеря, младият мъж се обърна към съпругата си и каза:
— Мила Марион, спомних си сега, че ще бъде добре, ако тази вечер се срещна с един мой стар приятел, когото от дълго време не съм виждал и който ще вземе живо участие в промяната на моята съдба. Ще ми позволиш ли да те оставя за малко?
— Разбира се, скъпи Арман, не трябва да изоставяш заради мен приятелите си…
— Но е възможно да се върна много късно вкъщи, понеже пътят е доста дълъг.
— Все пак ще те чакам, за да ти кажа лека нощ или, може би, добро утро…
— Ти си безценна жена — целуна я Арман.
Лицето му се зачерви, защото лъжеше добрата жена. Но можеше ли да постъпи иначе? Натузиус не поиска ли обещание от него да запази тайната дори и от Марион?
Арман влезе в малката си стая и се облече в черен салонен костюм, който беше купил неотдавна благодарение на малките си спестявания.
Сега той се гледаше доволен в огледалото и макар да не беше суетен, все пак му предстоеше да се представи като млад и виден кавалер.
— Арман, колко прелестен, колко знатен изглеждаш така — възхити се младата жена, когато той на тръгване я притисна още веднъж до гърдите си. — Но почакай, имам още една молба към теб. Когато си помисля, че можеш да бъдеш нападнат по пътя… След смъртта на Ева и Бижу треперя за живота и сигурността на тези, които обичам.
— А аз, сладко мое момиче, няма да имам спокойствие, ако оставя вкъщи тази голяма сума. Тогава ще се страхувам да не нахълта някой тук и да направи пакост. Но, до моите гърди е най-доброто скривалище за парите ми. Утре ще ги внеса в банка, което днес не беше възможно да направя. Тогава ще бъдем спокойни. Да, така върви светът: онзи, който не притежава никакъв имот, пъшка и въздиша постоянно, а който го придобие пък, почва да страда от други грижи.