На играта се отдаде също без никаква страст. Играеше със златни пари, печелеше и купчинката от монети растеше все повече пред очите му. При това не забравяше да наблюдава непрекъснато черния майор, който поддържаше банката, но не можеше да открие дали мошеничества.
Тази нощ дори Естерхази губеше. Той губеше и лицето му потъмняваше все повече и повече.
— Днес съм нещастен! — извика той и и захвърли гневно картите настрана. — Моля да направим малка почивка, за да отдъхна. Дано имам повече щастие после, когато почнем пак играта!
Игралната маса опустя. Дамите заведоха господата в разни изящно наредени стаи и се оттеглиха с тях край малките маси, където им се поднасяше шампанско и студени деликатеси.
— Колко прелестна изглеждаш днес, скъпа ми Рита! — каза госпожа Дьо Буланси и прегърна мнимата певица, която стоеше до Арман, като й прошепна на ухото: — Погрижи се за твоя гостенин да пие повече шампанско, насърчи го след това в играта и за големи залози.
— Ще получа ли петте си процента? — запита италианката.
— Разбира се, както винаги.
— Добре, ще бъдеш доволна от мен. Достатъчно силно ли е шампанското — То е тъкмо от тоя вид, който ни трябва! Извинете, господин маркиз — обърна се след този диалог госпожа Дьо Буланси с лека усмивка към Арман, — че ви отнех за няколко минути дамата, но не мога да мина нито веднъж край нея, без да целуна вълшебните й устни. Ах, виждам, че ми завиждате. При такива обстоятелства почти е опасно да останете сам с Рита в японския салон, където няма никой. Господин маркиз, само не гответе за сърцето на тая млада италианка опасно изпитание.
Госпожа дьо Буланси се отдалечи от тях, влезе в близката стая и изчезна зад малка врата, която се намираше зад копринена завеса. Тя стигна в полутъмен къс коридор, а оттам в стаята си.
Черният майор очакваше любовницата си с нетърпение. Развълнуван и явно в нерешителност, той крачеше нагоре-надолу по мекия килим в стаята. Когато Помпадура влезе, изстена:
— Хубава история! Загубих двадесет хиляди франка — чисти парици! Това отваря лоша дупка в касата, ми.
Но госпожа Дьо Буланси хвана ръката му и го погледна усмихната:
— Не се тревожи, обични ми мъжо — каза тя. — Пак ще спечелиш загубените си пари и, ако не се лъжа, ще прибавиш дори към тях още една кръгла сумица.
— Как ще стане това? Всяка карта, която изтеглям, е против мен!
— Защото нямаш истинските карти, единствен мой, любими!
— Истинските карти? Ах, разбирам, ти мислиш да… — Да употребя ония карти. Нали знаеш, че са белязани, и когато ги хвърлиш, можеш да отстраниш всяка, която не ти харесва.
Черният майор остана известно време замислен.
— Помпадура, това е съмнително средство — каза той глухо — и ти знаеш, че не се решавам лесно на това!
— Но ти си го вършил често и щастието е било винаги на твоя страна.
— Разбира се, що се отнася до играта, е така, но когато ги държа в ръцете си, тайно треперя и ме задушава страх. Помисли си само, ако нашите неприятели са се вмъкнали тайно и има някой шпионин в салона ти и ако той забележи мошеничеството. Тогава не ми остава нищо друго, освен с един куршум да си пръсна черепа.
— За Бога, не изговаряй тези страшни думи — изпъшка Помпадура и обви красивите си ръце около шията му. — Не ставай страхливец, участвал си успешно в много по-големи работи!
Черният майор избърса с копринена кърпичка потта, която беше се появила по лицето му.
— Имаш право — каза той, — нашият паричен източник не трябва да пресъхва. Ще го направя. Но с кого да се захвана днес?
— С младия маркиз Арман дьо Боне.
— Дали ще излезе нещо от него? Не вярвам да носи много пари със себе си.
— Колкото за това, заблуждаваш се, драги приятелю — пошепна Помпадура вдъхновено. — Пристъпих зад стола му, когато отвори портфейла си, за да вземе пари за играта. Погледнах в него и забелязах един пакет банкноти по хиляда франка. Трябва да са около четиридесет-петдесет…
Очите на чернобрадия мъж се съживиха.
— Четиридесет-петдесет хиляди франка — възкликна той с дяволска радост, — това ще ни възнагради добре. Да, ела, хубава моя Помпадура, нека преслушаме младия маркиз. Ти дръж само готови фалшивите карти и остави другото на мен.
Демоничната жена прегърна силно любовника си и обсипа лицето му с целувки.
— Обичам да те слушам, когато говориш така — изрече задъхано тя. — Разпоредих се вече. Чернооката Рита ще се възползва от почивката и ще упои маркиза с шампанско и любов. Той ще се запали и ще бъде замаян, когато седне на игралната маса.