— Толкова по-добре!. — запали цигара Естерхази. — А знаеш ли новината? — запита той след кратко мълчание. — Един от шпионите ми видял днес към два часа полковник Пикар, като влизал в къщата на нотариуса Натузиус.
— Не е чудно — отговори любовницата му. — Навярно ще направят съзаклятие помежду си, за да те опропастят.
— Нека само скроят заговора против мене — изсмя се лукаво граф Естерхази. — Този добър Пикар не предчувства, че се намира върху барутен погреб, който съм му приготвил. Пати дьо Клам ме поддържа и сега трябва само още един малък натиск, за да избухне нашият погреб. Тогава полковник Пикар не ще бъде повече в Париж, а там, където не може да бъде опасен.
— Но все пак щеше да бъде по-добре — измърмори Обезобразената, — ако бях успяла да изпълня добрия си план и го бях хвърлила от Айфеловата кула, когато го заварих там с високомерната дъщеря на Натузиус. Соломон Дулсети развали всичко, той удари на бяг, когато чу вика на момичето.
— Такова отчаяно нападение не ми е по вкуса — намръщи се черният майор. — Това убийство щеше да възбуди голямо вълнение. Бъди уверена, Помпадура, че ще ударя смъртно неприятеля си, без да го убия. А сега нека се върнем при гостите и изпразним портфейла на господин маркиз Дьо Боне.
След малко обществото пак се събра около игралната маса. Помпадура зае мястото до черния майор, а до нея седна Рита, която се облягаше на Арман. Пълно-гърдата италианка послуша подлия съвет, който й даде госпожа Дьо Буланси, и сполучи. Арман беше пиян. Той беше под влияние на шампанското, чийто огнен шар сновеше по жилите му.
Има хора, които виното дотолкова променя, че цялото им същество, възгледи, чувства и мислите им биват отнесени от упоителното питие като прах от вятъра.
Всички техни задължения се отнасят като от вихрушка, а замъгленият от алкохола мозък не е вече в състояние да мисли правилно и да преследва целите си.
Арман принадлежеше към слабите натури. Но за негово извинение можем да кажем, че твърде рядко се е отдавал на това наслаждение и че пенливото вино, което му бе дала госпожа Дьо Буланси, беше нарочно приготвено да му обърка мислите, да възбужда страстите и да парализира волята.
Марион, детето, надеждата да създаде собствена търговия, поръчката, с която го бе натоварил Натузиус — и която, за голямо съжаление, го беше довела в тази къща, всичко беше потънало в морето на забравата. Той обви ръка около съблазнителния гръб на поруменялата си съседка и блестящите му трескави очи се впиха в райското поле на знойните, вълнуващи се гърди. Момъкът й шепнеше нежни думи, които трябваше да бъдат само за Марион.
— Рита, ти изигра добре ролята си — хвалеше я госпожа Дьо Буланси тихичко. — Процентите ти са осигурени.
Арман хвърли с небрежно движение своя добре напълнен портфейл на масата пред себе си.
— Ще видим кого ще огрее щастието — изграчи той пиянски. — Залагам си главата, че ще разоря банката. Да, майоре, аз съм единственият противник, от когото се страхувате, но нека пак си останем добри приятели, като преди всичко си стиснем ръцете.
— Честни приятели — съгласи се Естерхази и стисна ръката на Арман.
Нещастният младеж не знаеше, че в тази минута размени ръкостискане с човека, когото трябваше да мрази най-много на света. Той не знаеше, че седи срещу изкусителя и обезчестителя на своята Марион и че този човек сега смята да съсипе и него.
— Господин майор, започнете играта! — извикаха нетърпеливо повечето от гостите.
— Сега, господа — отвърна графът. — Имайте само добрината да вдигнете тези карти, които сега размесих.
Имаше различни играчи, които следяха картите, тъй като в такива комарджийски салони са чести мошеничествата. Но картите бяха редовни. Черният майор ги прибра.
— Госпожи и господа, залагайте — предложи той.
— Съобщавам, че ще играя само десет игри и след това ще прекратя все едно дали ще спечеля или загубя.
Докато изричаше тези думи и играчите хвърляха златни монети и банкноти върху разните фигури на таблото, графът пусна ръка под масата. Картите, които бяха прегледани, паднаха в полата на Помпадура. В същия миг тя му тикна в ръката друга колода, която той извади. Играта започна. Черният майор постъпи като всеки комарджия, който разбира занаята си. Той пусна отначало на играчите да спечелят две игри.
Въпреки че беше пил, Арман също играеше предпазливо и спечели добра сума.
— Трябва да залагате повече, прекрасни маркизе — прошепна му италианката. — Нали виждате, че на банкера не му върви. Трябва да се възползвате от това.
— Добра ми Рита, имате право — мълвеше пияният.