— Вие сте добро момиче! — каза Натузиус развълнуван.
Лучия прегърна и целуна Марион:
— Драга приятелко, не се отчайвайте. Тате ще направи всичко, за да намери Арман и вярвам, че ще сполучи. Хората казват, че днес целият свят е само един голям град, в който никой не може да се загуби.
— Не, не — прошепна Марион. — Предчувствам, че вече няма да го видя!
Пред очите й притъмня и тя политна. Лучия я заведе на канапето, разкопча скромното й палто и й помогна да седне.
— Съвземете се — каза тя. — Вие можете да останете у нас. Наплачете се спокойно, сълзите облекчават душевните болки.
— О, вие сте добра душа — прошепна Марион. — Арман ви наричаше ангел божи и имаше право.
На вратата се похлопа и Пикар се появи на прага. Полковникът се спря за минута на прага и погледна учуден хълцащата жена. Лучия побърза към него и след като го поздрави сърдечно, го дръпна в един ъгъл на стаята и му разправи набързо станалото.
— В тази работа е бил замесен и черният майор — каза сърдито полковникът. — Трябва да сложим край на този подлец. Позорното му държане премина вече границата на търпението. Този маджарски циганин е опетнил цялото френско офицерско съсловие.
После се отправи към Марион с намерение да й каже няколко утешителни думи. Като видя полковника, тя стана неспокойна. По лицето й се появиха страх и срам. Марион се изправи и се опита да снеме воала върху лицето си. Преди още да направи това, Пикар се изправи пред нея.
— Госпожице — каза той, — научих, че ви е сполетяло голямо нещастие, но надявам се…
Той внезапно трепна, сякаш бе видял привидение.
— За Бога, какво виждам — извика той учуден, — лъжат ли ме очите, мамя ли се? Не,-не, тя е — дъщерята на стария ми приятел, изгубената Марион. Госпожице, не се безпокойте, не се опитвайте да бягате, познах ви, ще съобщя веднага на бедния ви баща, че съм намерил изгубеното му дете.
— Милостиви Боже — прошепна Марион, — закриляй ме!
Тя закри с ръка лицето си и захълца. Натузиус и дъщеря му гледаха полковника и недоумяваха. Те не можеха да си обяснят нищо. Но Пикар хвана ръцете на Марион и каза на нотариуса — Тази млада дама е дъщеря на най-добрия ми приятел. Стана повече от година, откак се поболя и избяга от бащината си къща. Нещастният й баща я търси из целия Париж, без да открие следа от нея. Скръбта и отчаянието разрушиха здравето му и го сломиха. Ще отида веднага при него и ще занеса радостната вест, че намерих загубената му дъщеря. Моля, пазете добре момичето, докато се върна с баща му. Годеницата на Арман Боне е дъщеря на майор Форцинети!
След час Пикар и Форцинети влязоха в къщата на Натузиус. Нотариусът и Лучия излязоха от библиотеката, за да посрещнат стария майор и оставиха Марион няколко минути сама.
Сърцето й заби силно. В гърдите й се бореха срамът, надеждата и радостта, че ще види баща си. О, какво ще бъде това свиждане! Сърди ли се баща й или пък е простил? Какво ще й каже, ако научи за съществуването на малкия Максим и любовта й към Арман?
Марион скръсти ръце и отправи сърдечна молитва към Всевишния да й помогне и смекчи сърцето на баща й.
Вратата се отвори и Форцинети влезе в стаята.
— Тате — изхлипа Марион, — тате, обични ми тате!
Момичето падна на колене пред баща си.
— Дете мое! Мило мое дете!
Майорът се спусна към намерената си дъщеря, вдигна я и я притисна в обятията си. Баща и Дете се прегръщаха и плачеха от радост. Само сълзите им можеха да изразят онова, което чувстваха в тази минута.
Най-после Марион се съвзе и проговори тихо.
— Тате, прости ли ми всичко? Заклевам ти се още веднъж, че не съм виновна.
— Дете мое, съкровище, утеха, радост моя, вярвам ти…
— Тате — продължи Марион, — станах жертва на страшно престъпление. Един безсъвестен мъж, чието име ми е неизвестно, ме хипнотизира и ме обезчести. Но вярвам, че ще позная моя похитител, ако го видя някъде.
— Ще го намерим, та макар и да претърсим всяка къща в Париж — изрече гневно майорът. — Няма да избяга от наказанието!
— Ах, тате, не искам да го видя заради детето!
— Заради детето! О, колко съм щастлив! Значи намерих не само изгубената си дъщеря, но и едно мило внуче. Ела, Марион, заведи ме при детето!
— Тате, колко си добър и благороден! — Марион целуна набръчканите му ръце.
Госпожа Небел остана много учудена, когато пред вратата на нейната къща спря файтон и Марион със стария майор влязоха в стаята й. Младото момиче прегърна нежно старата добра госпожа и заплака.