Да, всеки, но не и него, който обичаше безумно, пламенно и сърдечно своята съпруга. През цялото време на раздяла със съпругата си неговите мисли не бяха се устремявали към друга жена. Дори и в сънищата си той виждаше постоянно милия образ на Херманса, а понякога сънуваше, че притиска скъпата си съпруга в своите обятия и я целува нежно.
Какво искаше от него съпругата на губернатора? Нещастието прави човека недоверчив. Драйфус също започна да се съмнява в себе си. Когато видя Милдред, веднага се запита: какви причини са я накарали да го посети в затвора? Злочестият човек беше изгубил вяра в хората и знаеше, че те не вършат нищо без някаква цел.
— Госпожо — каза той високо, — заклевам ви се, коленопреклонно ви моля, успокойте съкрушеното ми сърце и ми кажете какво ви е накарало да ме посетите в този мрачен затвор. Вие, гордата жена на могъщия управител на тази страна, вие, щастливата и навярно обичана съпруга на мъжа, чиято свирепост и безсърдечност огорчава още повече и без това страшната ми участ? Милдред го изгледа страстно и после отговори:
— Капитан Драйфус, ще ви кажа защо дойдох. Съжалението, съчувствието към вас ме накара да ви посетя в тази страшна кула. Истина е, че съм съпруга на губернатора, но същевременно съм и американка, дъщеря на един народ, който смята правдата и свободата за най-скъпи на този свят. Научих още в Америка за вашето голямо нещастие, за несправедливото ви осъждане и за страданията ви. Още тогава се събуди у мене чувството, че сте невинен и жертва на правосъдието.
— Да, госпожо, заклевам ви се, че съм невинен — прекъсна я Драйфус и вдигна ръка, като че ли искаше да потвърди думите с клетва.
— Драйфус, вие сте мъченик — каза Милдред с пламенен възторг. — Това знам вече сигурно, това забелязах в първата минута; когато ви видях. Мъж като вас не може да бъде престъпник, не може да бъде предател, не може да бъде Юда на Франция. И тъй като чувствам това и виждам със собствените си очи как безбожно, как свирепо и несправедливо се отнасят съотечествениците ви с вас, аз взех важно решение.
Тя пристъпи толкова близо до капитана, че топлият й дъх милваше лицето му и изправените й рамене се опираха в него.
— Драйфус — прошепна тя, а пламенните й очи говореха още по-добре от думите, — от днес мразя съпруга си. Да, мразя и презирам този свиреп палач, чиято работа се състои в това да мъчи и изтезава нещастните и безпомощни затворници. С такъв мъж не мога да живея повече. Драйфус, погледнете ме, изчервявам се при мисълта, че съм съпруга на такъв безчестен човек. Грефин ми стана омразен и не мога да стоя повече при него. Но понеже този побелял и изтощен грешник не би се съгласил никога доброволно да се разведем — той ме обича до полуда — реших да избягам. Имам достатъчно средства да се върна в Америка и да живея там независимо и безгрижно. В Каена има един търговец, който притежава собствен параход. Скоро ще купя този кораб и ще тръгна с него за Ню Йорк. Но не сама. Вие, капитане, ще ме придружавате. Заклевам се, че ще ви избавя от ноктите на палача. Преди още да измине тази седмица, ще бъдете свободен и щастлив!
Драйфус слушаше с голямо внимание думите на хубавата жена. Отначало не можеше да разбере защо му доверява тайните на сърцето си, но после всичко му стана ясно. От устата на хубавата Милдред той чу омайна мелодия: Избавление! Спасение! Свобода!
За тях именно нещастният се молеше всеки ден на Бога. Сега тази хубава жена стои пред него и му казва: „Ще строша оковите ти, ще те избавя от робството и ще те отведа в блажената страна на «свободата»!“
Драйфус се хвърли трогнат в краката на хубавата Милдред и извика с трепет:
— Госпожо, госпожо, в тази минута не мога да намеря думи, за да ви благодаря за благородното решение. Ако го изпълните, моите молитви и благодарности ще ви придружават навсякъде, а моята жена, моето дете и цялото ми семейство ще ви считат за богиня, която с всемогъщата си ръка е избавила един беден нещастен човек от явна гибел и спасила по този начин и тях.
Когато Драйфус спомена за жената и детето си, лицето на Милдред се намръщи, а алените устни трепнаха. Но това негодувание и вълнение премина скоро. В следващия миг лицето й се проясни, тя хвърли пламенен поглед на коленичилия и му протегна двете си ръце.
Драйфус ги покри с безброй благодарствени целувки, но Милдред нежно го вдигна.
— Драйфус — каза тя, — не коленичете пред мене и не ми благодарете, докато не ви избавя! Направих вече необходимите постъпки за бягството ни. В къщата си имам слуга, който ми е твърде предан. Този човек дойде в Каена одърпан и бос, понеже нямаше паспорт, съпругът ми искаше да го арестува и изпрати със стража във Франция. Но на мене ми беше жал за бедняка. Помолих мъжа си да се смили над него и да го прибере вкъщи. Грефин изпълни желанието ми и го взе за слуга. Казва се Жак. Днес му заръчах да посети собственика на парахода и да го пита колко пари иска за него. Разполагам с достатъчно и вярвам, че утре корабът ще бъде моя собственост. Също така не ще бъде трудно да те извадя от тази кула. Взех няколко бланки, подпечатани с официалния печат и подписани от губернатора. Чрез една от тях ще наредя така, че Дакоста ще получи заповед от губернатора да ви предаде на мене. Драйфус, доволен ли сте от приятелката си?