— Госпожо, сладка надежда изпълва съкрушеното ми сърце, извънредната ви добрина и смелост са за мене доказателство, че благородното ви начинание ще успее. Само ви моля да бъдете предпазлива и да не се доверявате сляпо на слугата си. На вас не ви е известно миналото на този човек. Може да стане ваш неприятел. Госпожо, внимавайте, хората са лоши.
— Макар и да стане предател, няма да може да напакости, защото не съм му открила плановете си. А сега — сбогом, Драйфус! Понесете мъжки страданията и мислете за приятелката си! Лека нощ! Когато се върна при вас, часът на свободата вече ще е ударил!
Младата жена хвана отново ръцете му и ги стисна сърдечно. Милдред изпитваше желание да се хвърли в прегръдките на стройния мъж и да му разкрие любовта си, но в последната минута си спомни, че не трябва да му открива преждевременно тайната на сърцето си и се отдръпна от него. Погледна го още веднъж страстно и бързо излезе от стаята.
Няколко минути по-късно от стълбата до старата кула се отдели малка лодка. В нея се намираше Милдред и един грозен червенокос мъж — слугата Жак. Този уж верен и предан човек на губернаторшата се усмихваше особено, докато загребваше с веслата.
Нито Дакоста, нито сляпата му внучка Йоланта попитаха Драйфус за тайнствената дама и за целта на нейното посещение. Побелелият надзирател заведе мълчаливо капитана в малката стая, където момичето му беше приготвило легло и след като му пожела лека нощ, го остави сам.
Драйфус беше още възбуден от радостната вест, която му донесе съпругата на губернатора, затова не си лягаше. Той седна на един стол, подпря с ръка главата си и се отдаде на мечти. Внезапно се чу тихо похлопване на вратата. Капитанът я отвори и пред него застана сляпата Йоланта. Тя хвана ръката му, без да прекрачва прага. По лицето на нещастницата се четяха измъчващите я душевни болки. Драйфус разбираше, че иска да му съобщи нещо, но не се осмеляваше да го стори.
— Йоланта, какво ви е? — запита капитанът с кротък глас. — Кажете ми, какво мъчи сърцето ви?
Сляпата захълца тихо и коленичи пред него.
— Извърших голям грях — прошепна тя, — простете ми, простете ми!
— Грях ли? Йоланта, вие ли? Ангелите не могат да грешат!
— Не, не — отговори тя задавено, — аз не съм ангел. Не ме наричайте така. Аз съм слабо, глупаво момиче, това зная от днес, това разбрах, капитане, откакто чух вашия глас, откакто чувствам близостта ви.
В душата на капитана се пробуди съчувствие към клетото младо момиче.
— Йоланта — промълви той, — не коленичете пред мене, моля ви, станете!
— Не, няма да стана, докато не ви изповядам какво направих. Ах, вие ще ме презирате, когато узнаете вината ми. Аз ви подслушвах?
— Подслушвахте ли ме? — учуди се Драйфус. — Кога, къде ме подслушвахте? Йоланта, бъдете откровена с мене и ми кажете всичко.
От очите на момичето бликнаха сълзи и се застичаха по розовите й страни.
— Не можех иначе — каза тя, хълцайки, — бях принудена да направя това. Една вътрешна сила ме накара… Не зная сама как е станало… Внезапно ме обзе едно страшно, горчиво чувство, което не бях усещала досега. Трябваше да чуя какво ще ви каже забулената дама. Измъкнах се тайно от кухнята и подслушвах на вратата.
— Разбра ли нещо от разговора ни?
— Всичко. При това, разбрах и това, което съпругата на губернатора не посмя да ви открие.
— Следователно, вие вече знаете, че госпожа Грефин има намерение да ме освободи — каза капитанът с треперещ глас. — Йоланта, нали няма да ме предадете?
— Да ви предам ли? О, по-скоро бих се хвърлила от платформата в морето. Бих предпочела да загина в оная страшна тъмница под морската повърхност, да умра десет пъти в най-страшни мъки, отколкото да ви предам. Но искам да ви предупредя, да те предупредя, мой обични. Не се доверявай на тази жена. Тя иска да те освободи, но не от съчувствие. Тя желае да те притежава, да те грабне от мене. Ах, ще се пръсне сърцето ми, защото — о, не се сърди на сляпото момиче, че ти открива сладостната тайна на сърцето си, не му се надсмивай, нй се отвращавай от него.— аз, сляпата, изоставената, самотната, забравената, нещастната, аз те обичам и ще умра, ако ме оставиш!