Червенокосият подлец се поклони покорно на Грефин и излезе от стаята. Когато вратата се затвори след него, той се изсмя тържествуващ.
— Черният майор ще ми бъде благодарен — прошепна той, — когато научи как изиграх смъртния му неприятел Драйфус. Никой не може да ме упрекне, че не съм верен слуга на господаря си. Кой друг на света би могъл да служи така на черния майор? Потопих „Бригита“ в океана. Съпругата на капитан Драйфус, детективката Алиса Тери, германският глупец Клаус Грот и високомерният барон Пикардин.— всички се удавиха като котенца в морето, а освен това попречих на Драйфус да избяга, подхвърлих го на отмъщението на побеснелия от любов губернатор — това са хитрости, с които мога да се гордея! С утрешната поща ще изпратя едно писмо до черния майор и се хващам на бас, че в деня, когато го получи, ще изпие няколко бутилки шампанско за здравето на предания си шпионин!
На разстояние около четвърт миля от Кулата на глада върху вълните се полюшваше малък параход. На борда му нямаше никаква светлина. Само долу, при машината гореше силен огън за поддържане на парата на котела, но машинистът и огнярите се грижеха да не изхвръкне нито искрица от комина. На палубата на кораба се движеха насам-натам тъмни сенки и тихо вършеха работата си. От борда му се отдели малка лодка и тръгна към старата кула. В лодката се намираше млада жена и нисък грозен мъж, който гребеше. Това бяха губернаторшата и слугата Жак. Лодката се плъзгаше тихо по гладката повърхност на морето. По време на пътуването двамата не размениха нито дума. След минута стигнаха до старата кула и спряха при стълбата.
Дамата стана.
— Жак, почакайте ме тук, в лодката — нареди тя. — След няколко минути ще дойда и ще се върнем на парахода. Жак, бъдете ми верен и ще спечелите обещаните три хиляди франка.
— Госпожо, простете — отговори Жак, — но ако ми позволите, бих ви помолил за нещо. Може би като тръгвате, ще забравите своя предан слуга, а на мене би ми било неудобно да ви напомня за възнаграждението. Че ви служих добре и вярно, това сама знаете и бих желал да имам тези пари още сега.
Без да се съмнява в нещо и без да негодува от нахалната молба, Милдред отвори малката кожена чанта, която носеше през рамо, извади от нея три банкноти по хиляда франка и ги подаде на червенокосия лодкар.
— Ето — каза тя. — Доверявам ви се.
В този момент желязната врата се отвори и старият Дакоста се появи с фенер в ръка. Милдред му показа изписан лист, снабден с подписа на губернатора, и старецът я пусна да влезе. Надзирателят затвори предпазливо желязната врата и я погледна:
— Госпожо, насаме ли искате да говорите със затворника, както преди?
— Нещо повече: искам да го отведа със себе си. Моля, прочетете заповедта на губернатора и ще узнаете какво трябва да се направи.
Дакоста прочете внимателно съдържанието на официалната бланка и се увери, че госпожата му казва истината. Губернаторът му заповядваше да предаде затворника Драйфус на приносителката на настоящия документ.
— Всичко е наред — промърмори Дакоста, след като прочете документа. — Госпожо, моля, последвайте ме.
Двамата се качиха по стълбата, но едва бяха стигнали средата й, зад ъгъла на стария зид се промъкна крехка женска фигура и се скри. Когато губернаторшата мина край нея, от скривалището се дочу лека въздишка.
Драйфус се намираше в стаята на Дакоста, когато Милдред влезе при него. Тя се спусна и дълбоко развълнувана му протегна ръка.
— Капитан Драйфус — изрече задъхано, — дойдох да изпълня обещанието си. Часът на вашата свобода удари. Трябва само да ме последвате и ще бъдете свободен.
Като чу тази радостна вест, капитанът развълнуван отговори:
— Госпожо, вие виждате, че треперя от щастие и радост. Не се надявах да изпълните толкова скоро дадената си дума. Значи съм свободен, свободен от страшните окови. Ще се върна отново при близките си, ще притисна до гърдите си ония, които са ми скъпи! О, госпожо, това е много голямо щастие за мене. Очите ми се пълнят със сълзи, а сърцето ми тръпне от благодарност към вас!
Мъченикът от Каена наистина проливаше радостни сълзи.
— Драйфус, съвземете се! — помоли го Милдред, която не можеше да откъсне поглед от мъжа. — Не губете време в прекалени благодарности! По време на пътуването ще имаме възможност да си кажем това, което се крие в нашите сърца!
— Госпожо, готов съм — заяви Драйфус с треперещ глас. — Няма какво друго да взема, освен себе си. Но преди да тръгна, трябва да узная, какво ще стане с бедния Дакоста и нещастната му сляпа внучка. Няма ли да пострада добродушният старец заради бягството ни? Губернаторът няма ли да излее яда си върху тези двама невинни?