— Госпожо — подхвърли той със злобна насмешка, — трябва да ме извините, че съм толкова невежлив и нарушавам нежната ви среща с този затворник. Но понеже вече бях толкова несправедлив да дам името си на забягналата тук развратница, поне трябва да бдя, за да не посещава през свободното си време поверените ми престъпници и да се забавлява с тях.
Милдред закри с ръце лицето си и простена. Тя се задъхваше — обзе я пълно отчаяние. Беше още много изненадана и не можеше да отговори на губернатора. Но Драйфус счете за свой дълг да защити нещастната жена.
— Господин губернатор — започна той, — макар и да ме считате за престъпник, аз съм длъжен да ви призная откровено, че вашата съпруга не е виновна в нищо. Госпожата дойде тук, водена от чувство на човещина и съжаление към мене. Тя искаше да ме утеши в страшното ми отчаяние и да облекчи съкрушеното ми сърце. Следователно, вашата съпруга е направила само онова, което прави всеки свещеник, всеки благороден човек. Цялото й престъпление се състои в това, че има чувствително, благородно сърце.
— Скот, измамник, мълчи! Двама войници при него. Щом проговори още веднъж без позволение, застреляйте го!
В следната минута Драйфус се намери между двама войници, които насочиха пушките си към главата му.
Грефин се обърна към Милдред и я изгледа коварно.
— И тъй, госпожо, вие утешихте затворника — продължи той с все същата злобна усмивка. — Видях от прага по какъв саможертвен начин давате тази утеха. Научих също така, че купихте малкия параход от търговеца Лантие само и само да утешите престъпника. Ха-ха, госпожо, всичко това направихте просто от съчувствие и човещина към затворника! Наистина, имате чувствително сърце! Това обстоятелство ме накара да конфискувам параходчето преди да дойда в кулата и да наруша любовната ви среща.
Всяка дума поразяваше Милдред като гръм. Но тя скоро се съвзе и проговори.
— Господине — пристъпи тя смело към губернатора, — виждам, че сте научил всичко чрез шпионите си, или може би, чрез един мизерник, комуто се доверих. Но този подлец премълча едно обстоятелство, което трябва да ви съобщя. Вярно е, че исках да избягам. Истината е, че исках да взема капитан Драйфус със себе си и да го освободя от ръцете на палачите. Но също така е вярно, че мразя и презирам, че се отвращавам от вас и че вашата свирепост ме ужасява. А да конфискувате параходчето ми, нямате право. То е готово да тръгне и аз ще се възползвам от това да се върна в отечеството си. Но пък ще напиша книга и ще опиша в нея скотските зверства, които цивилизованият уж френски народ упражнява над беззащитните си затворници във Френска Гвиана. Господин губернатор Грефин, в тази книга на вас ще посветя специална статия под заглавие „Кръвожадните кучета от Каена“. Мисля, че това заглавие ще отговаря напълно на вашето занятие. А сега, дайте ми път — искам да изляза!
Страните на Милдред поруменяха, очите й заискриха, а розовите и устни се свиваха конвулсивно. В този миг тя беше пленително красива и приличаше на разгневена Венера. Гордата жена се изправи дръзко пред съпруга си и понечи да напусне стаята, но Грефин я удари с юмрук и тя се свлече тежко на пода.
— Приятелко, не мърдай от мястото си! — извика побеснелият мъж, чиято жестока природа се оказа още по-зверска. — Мислиш ли, че ще се отървеш така лесно от ноктите ми, след като извърши престъпление, което у нас се наказва с няколкогодишен затвор. Въобразяваш си, че ние, французите, сме толкова прости! О, почакай малко и ще се увериш, че френският народ не оставя да се подиграваш с него. Блуднице, ще избера за тебе тъмница, която ще излекува любовните ти желания!
Кипяща от гняв, Милдред се надигна и се изправи пред Грефин.
— Мизернико, животно — извика тя, — не се осмелявай! Спомни си, че съм свободна американка, и ако ме докоснеш още веднъж, Съединените щати ще искат отчет от Франция!
Грефин се изсмя и се отвърна от нея.
— Къде е Дакоста? — извика той ядосано. — Доведете стария подлец! Искам да му покажа какво го чака!
Надзирателят бе дотътрен пред губернатора от двама войници. Старецът беше блед като мъртвец, трепереше.
— Подлец, ти си работил по заповед на тази развратница! — извика Грефин.
— Господин губернатор, аз съм невинен — заоправдава се Дакоста с треперещ глас. — Ето книжата, с които ми се заповядваше да се подчиня на тази дама.
И подаде донесения от Милдред документ.
— Дакоста е невинен — намеси се американката.
— Подписът ми е истински, но бланките са откраднати — констатира Грефин. — Ето я крадлата!
— Но това не можех да знам — охкаше старецът.
— А защо не хвърли затворника в тъмницата, както ти заповядах?