И гордият княз Дубиски се убеди сега в тази горчива истина. Неумолимата съдба беше стиснала в жестоката си ръка неговия щастлив, тих и спокоен живот и се готвеше да разруши брака му. Юлиана носеше още оная опасна отрова в тялото си, с която я зарази бесният вълк.
По време на пътуването от Красногорка до Париж раната й бе позараснала, но това беше само измамно оздравяване. В жилите на младата жена лазеше отровата. Най-страшното можеше да настъпи всеки момент. Стефан трепереше всяка минута, че обожаваната му жена ще бъде обхваната от онази страшна болест, която донася на страдащите неизказани мъки и смърт, а на обкръжаващите ги сърцераздирателна скръб и опасност за собствения им живот. Страшно беше циганското отмъщение…
Засега княгинята показваше само леки признаци на болест. Тя се чувстваше бодра по цели часове, но понякога я побиваха студени тръпки и се оплакваше, че ръцете и краката й са станали тежки, като че ли напълнени с олово. Забелязваха се и нервни тръпки по мускулите на лицето й. Нещастната княгиня не предчувствуваше, че я грози опасност. Стефан уверяваше съпругата си, че пътуването им до Париж е свързано с малчугана, когото трябва да заведат при истинските му родители, т.е. при майка му, съпругата на злочестия капитан Драйфус.
— Но понеже вече се намираме в Париж — каза той на Юлиана след пристигането им в „Грандхотел“ — ще наема още сега файтон и ще посетим знаменития лекар Пастьор. Искам да ти прегледа раната и да ни каже мнението си.
— Раната е незначителна — отговори младата жена. — Виж, мили, тя е почти зараснала.
— Няма нищо, милото ми гълъбче, направи ми това удоволствие и ела при Пастьор. Ти знаеш, че те е ухапал вълк и трябва да сме предпазливи.
— Добре — съгласи се Юлиана, — ще дойда, само за да те успокоя, мили.
Тя го целуна нежно и оправи тоалета си пред голямото стенно огледало, сякаш беше съвършено здрава.
Стефан едва можа да скрие своята безгранична скръб и трябваше да събере цялата си енергия, за да спре сълзите си, когато видя младата си хубава съпруга тъй весела и безгрижна, незнаеща, че може би носи в себе си зародиша на мъчителната смърт.
Княз Дубиски възлагаше всичките си надежди на великия откривател Пастьор. Този знаменит лекар, който обезсмърти името си с лекуване на бяса, трябваше да излекува и Юлиана. Само на него Стефан искаше да по-вери любимата си съпруга. Ако Пастьор би поискал един милион франка за лекуването, Стефан щеше да му ги наброи с безкрайна радост. По-добре да стане просяк, по-добре да яде само сух хляб, отколкото да изгуби най-милото си на този свят, и то по този страшен начин.
Стефан и Юлиана се отправиха с екипажа на хотела към кабинета на Пастьор. Той работеше в една голяма сграда, която направи добро впечатление на маджарския княз и на съпругата му. Коридорите на голямото здание бяха препълнени схора. И Стефан, и Юлиана едва можаха да си пробият път. Те се чудеха, че всички хора, които срещнаха по стълбите и в коридора, бяха облечени в черни дрехи и по лицата им се забелязваше дълбока печал. Когато стигнаха на първия етаж, те се спряха пред портиера, който носеше голям бастун със златна топка, покрита с траур.
— Господине — каза князът на вратаря, — искаме да видим господин професор Пастьор.
— Моля, влезте — каза портиерът, — но бързайте, защото ще закъснеете. Колата скоро ще пристигне и господин професорът ще отпътува.
Стефан се зарадва, че е дошъл навреме, за да говори с учения и дръпна Юлиана към високата двойна врата.
Младата двойка се спря учудена на прага. Намираха се в широка зала, чиито стени и таван бяха покрити с черно сукно. В средата на мрачното помещение се издигаше великолепна катафалка, а на нея се намираше ковчег, обкръжен от множество горящи свещи. В ковчега почиваше белобрад мъж. Главата му беше обвита с морав венец, а гърдите се украсяваха от лентата на почетния легион.
— Къде сме? — прошепна Стефан на съпругата си. — Сгрешили сме и влязохме в друга стая.
Князът се обърна към един господин, който стоеше близо до катафалката, съобщи му името си и после добави:
— Дойдох преди един час със съпругата си в Париж, за да искам съвет от господин професор Пастьор. Господине, моля, направете ми тази добрина и ми кажете, къде мога да се срещна са този прочут лекар.