Изглежда лекарят трябваше да събере силите си, за да каже на княза всичко, което искаше да му съобщи.
— Ваша светлост,, трябва да бъдете силен — каза докторът. — Съпругата ви побесня!
От гърдите на Стефан се изтръгна силен вик. Той се олюля и щеше да падне, ако Естерхази не го бе подхванал.
— Моята съпруга, моята бедна, обична жена — изхълца князът, — ще я загубя, тя ще умре!
И Андре започна да плаче и прегърна коленете на Стефан. Но князът се изтръгна от ръцете на Естерхази и детето.
— Пуснете ме, пуснете ме — извика той отчаян. — Трябва да отида при нея, при Юлиана. Ако умре, нека умре в моите обятия, на моите гърди!
Вече не слушаше какво му говори Естерхази. Не видя как Андре простря умоляващо ръчичките си към него. Сломеният мъж наметна палтото, сложи шапката и напусна бързо стаята, като че ли от всяка минута закъснение зависеше животът на любимата му жена.
Андре поиска да го последва, но черният майор дръпна детето и заключи вратата отвътре.
— Ти ще останеш тук — каза той хладнокръвно — и ще идеш с добрата си майка.
Плачейки, Андре се хвърли на пода.
Докато Рита милваше детето и се опитваше да го успокои, като му даваше разни сладки, които беше й дала госпожа Буланси, Естерхази отиде до прозореца и дръпна предпазливо завесата настрана. Той погледна осветения булевард. Княз Дубиски тъкмо излизаше от входа. Портиерът повика файтон. Стефан се качи и кочияшът, комуто, както изглежда, беше дал добър бакшиш, шибна конете. Файтонът полетя като стрела по булеварда.
Черният майор искаше да види точно това.
— Сега — каза той — въздухът е чист. Естерхази се дръпна от прозореца.
— Бързо — прошепна той на Рита, — облечи момченцето. — Там са палтото и шапката му. Когато слизаме по стълбите на хотела, притисни гопо-добре до себе си, за да не може да вика.
Заповедите на Естерхази бяха изпълнени бързо.
Андре се противеше и не се оставяше да го облекат, но сърдитите думи на черния, майор го накараха да млъкне. Рита го понесе на ръце по стълбите, а майорът вървеше след нея. Никой не им се изпречи на пътя. Те напуснаха хотела и до „Грандопера“ наеха кабриолет, с който потеглиха за вилата на госпожа Буланси.
— Сполучихте ли? — запита тя идващите.
— Да, сполучихме — прошепна черният майор. — Синът на капитан Драйфус е пак в наши ръце. Но сега трябва бързо да го отстраним, защото, ако го намерят тук, ще стане опасно. Приспи го, а през това време ще обсъдим съдбата му!
45.
Стефан сам не знаеше как стигна в института на Пастьор. Той се събуди от някакъв сън едва когато колата влезе в двора на болницата.
Дубиски скочи от файтона, хвърли на кочияша един златен наполеон и се спусна по стълбите към стаята на доктор Бургер. Докторът преглеждаше на писалищната си маса микроскопски апарат. Когато вратата се отвори, той се обърна.
— Господин докторе — запита Стефан с хриплив глас, — истина ли е, че моята съпруга, моята Юлиана страда от ужасната болест…
— Да, ваша светлост — отговори младият лекар след кратко мълчание, трогнат от болката на княза, — за съжаление е така, както ви съобщих по телефона. Съпругата ви показа застрашителни симптоми и макар че употребих веднага противосредство, според предписанията на покойния ми учител, не можах да направя нищо.
— Сега душевноболна ли е? — запита Стефан.
— Ако е само това… — сведе печално глава лекарят. — Но думата душевноболна е нищо спрямо това, което ще видите. Трябва да се приготвите за нещо много по-страшно и ако имате смелостта да видите така съпругата си, елате с мене.
— Да имам смелостта ли? Докторе, искам да отида при нея, искам да я прегърна, защото съм убеден, че на моите гърди тя ще намери спокойствие!
— Ваша светлост, за това не може и да се мисли — спря го доктор Бургер. — Нито вие, нито аз или някое трето лице смее да се приближи сега до болната. Ще трябва да се задоволите с това да наблюдавате съпругата си през малко прозорче.
— Боже мой, но защо?
— Защото едно ухапване, одраскване или каквото и да е нараняване, нанесено от бесен на здрав човек, заразява и него от тази страшна болест.
— А как давате на болната храна или лекарства?
— За тази цел при нея влиза прислужник, който е облечен с дебело гумено облекло, през което не може да проникне нищо. Слугата влиза само тогава, като тя не приема това, което й се даде през прозорчето. Елате, ваша светлост, можете да се убедите, че всичко, каквото можем да направим за вашата съпруга, е направено.
Стефан бавно се надигна от стола.
— О, Юлиана! — простена той със сълзи на очи. — Как ще го преживея…
Доктор Бургер поведе княза през един дълъг коридор, отвори малка врата и се изкачи с него на втория етаж. Двамата стигнаха малка стая, в която седеше прислужница. Посрещнаха ги странни викове — страшно виене, скимтене, лаене, подобно на вълк, който е готов да нападне жертвата си. След това виковете се превърнаха в звънлив смях.