— Не е ли почивала? — запита доктор Бургер прислужницата.
— Не — отговори тя. — Болестта става все по-страшна. Болната не приема нито супата, която й дадоха през прозореца и в която, както ми казахте, изсипах лекарството, нито пък портокала, който също съдържа успокоително средство.
— Опитахте ли да й дадете вода?
— Да, два пъти. Тя дръпна съда от клещите, с които й го подадох, но като забеляза, че е пълен с вода, веднага го захвърли.
— Това е един от симптомите на бяса — каза доктор Бургер печално на княза, който слушаше внимателно разговора му с прислужницата. — За съжаление, не можем да скрием, че болестта на госпожата е стигнала вече своя връх.
Стефан не можа да се сдържи повече. Той хвана ръката на доктор Бургер.
— Ще я загубя ли? — продума със задавен глас. — Докторе, заклевам ви, кажете ми истината! Ще загине ли съпругата ми от страшната болест?
Лекарят вдигна рамене.
— Ваша светлост, надеждата още не е загубена — промълви той някак несигурно. — Обещавам ви, че всичко, което е по нашите сили и знания, ще бъде направено, за да спасим съпругата ви.
— Благодаря ви, благодаря ви, не мога да живея без нея.
— Настоявате ли още да видите страшната картина, която представлява болната? — запита доктор Бургер след няколко минути.
— Да, докторе. Искам да узная пълната истина за участта й.
— Добре, елате тогава.
Бургер посочи към стената, където можеше да се види прозорец, закрит с дървен капак. Лекарят го отвори. Прозорецът имаше такова дебело стъкло, че никакъв удар или натиск на човек не можеше да го счупи.
— Погледнете през прозореца. Вие настоявахте.
Стефан опря до стъклото пребледнялото си лице. Картината, която видя, го изпълни с неописуем ужас, който за минута парализира крайниците му.
Стените, както и подът на килията, в която се намираше обичната му съпруга, бяха покрити с дебели гумени възглавници. Светлината проникваше през стъклен покрив, но понеже беше нощ, светеше електрическа лампа. В тази стая нямаше никакви мебели, освен едно гумено легло в ъгъла. Там лежеше Юлиана.
Човек едва можеше да я познае. В буйствата си тя бе скъсала дрехите си и тялото й беше покрито само с тънка риза, скъсана на няколко места. Русите й коси бяха разплетени и висяха по лицето й, което бе страшно и разкривено от ужасната болест. Очите й бяха изпъкнали и приличаха на два тлеещи въглена, които бяха постоянно в движение. Устата й бе отворена и белите й малки зъби блестяха зад червените устни. От време на време езикът излизаше навън, покрит с бяла пяна, която течеше като от муцуна на животно. Руменината на лицето й бе заменена с бледост, а около очите личаха дълбоки сивосини сенки, в които имаше съсирена кръв. Пръстите на болната се свиваха конвулсивно и тя клатеше постоянно глава, като ту се опитваше да се изкачи по покритите с възглавници стени, ту пък заставаше на ръце и крака като животно. След това виеше хрипливо и лаеше като звяр, който иска да хване жертвата си, но тъй като не успяваше, ядът й растеше и тя се търкаляше по пода и удряше или дращеше лицето и гърдите си. От няколко рани по тялото и течеше кръв, която още повече увеличаваше страшната картина. Изглежда, че всичко човешко в нея бе изчезнало. Тя приличаше на звяр, на вълчица.
Лекарите са констатирали, че бесните хора, както по външния си вид, така и по звуците, които издават, приличат на онова животно, от което са били ухапани.
В началото нещастната Юлиана не забеляза този, който я наблюдаваше през стъклото. После погледът й се спря на прозореца и тя веднага се спусна към него. Болната заудря с юмрук по него и не успяла да направи нищо, се оттегли назад и се спусна отново с наведена глава към прозореца. Не стигна до него, удари главата си в гумените възглавници,които я отблъснаха, и падна на пода, измъчена от страшни конвулсивни тръпки.
Бледен като мъртвец, Стефан се отдръпна от наблюдателното си място. Той се олюляваше и доктор Бургер трябваше да го подкрепи.
— Докторе, дайте отрова на съпругата ми, убийте я — това е хиляди пъти по-добре, отколкото да страда.
Стефан стисна ръката на Бургер докато изричаше тези думи.
— По някакъв начин трябва да се сложи край на състоянието на съпругата ви — каза Бургер замислен. — Но не съм изгубил още надежда да я спася. Само е нужно да й се даде силно средство за приспиване, за да мога да я наблюдавам няколко часа, без да срещам съпротива.