— Приспивателно средство ли? — викна Стефан. — Да, докторе, този е истинският път. Когато спи, няма да чувства нещастието си.
— Добре, но кой ще й го даде? Това трябва да стане веднага. Единственият прислужник, който се осмелява да влезе при бясната, за нещастие е в отпуск до полунощ.
— Аз ще вляза при нещастната си съпруга и ще я принудя да вземе приспивателното средство.
— Ваша светлост, излагате живота си на опасност.
— Живота си ли? Какво ще струва за мен животът, ако умре тя! Не, докторе! Няма да ме отклоните от това намерение. При това ще видите, че Юлиана ще стане по-спокойна, когато отида при нея. Не се усмихвайте, докторе, любовта има сила и над страшната болест.
— Да бъде! — каза младият лекар и стисна ръката на княза. — Ще отида за приспивателното. Нали ще облечете гуменото облекло на прислужника?
— Не, в никакъв случай. Юлиана няма да ме познае, ако вляза при нея в онова облекло.
Доктор Бургер поклати глава и тръгна. След десет минути се върна и донесе едно шишенце с бяла течност.
— Ето приспивателното — каза той. — Трябва да налеете от него в устата на съпругата си.
— Добре, дайте го!
— Но трябва да сложите тези ръкавици, чувате ли, княже? Иначе не ви позволявам.
Стефан сложи гумените ръкавици и пъхна шишенцето в джоба на жилетката си.
— Готов съм! — каза той.
— Нека Бог да бъде с вас.
Доктор Бургер дръпна тихо бравата на вратата.
— Ще отворя вратата — каза той, — за да можете лесно за излезете. Прислужницата ще стои до вратата, а пък аз ще наблюдавам през прозореца.
Князът беше толкова смутен, че не можеше да проговори. Мисълта, че от него ще зависи помощта на съпругата му, която може би и ще я спаси, го развълнува много. Отвори тихо вратата и влезе в килията. Юлиана беше обърната гърбом към него и понеже възглавниците поглъщаха шума при ходенето, се промъкна незабелязан от нея.
Стефан само беше притворил вратата. Той се приближи до нещастната си съпруга. Болната още не усещаше, че този, който я обичаше повече от живота си, бе зад нея.
Княз Дубиски хвана бързо белите й ръце, дръпна ги на гърба й и ги притисна. Същевременно наведе тялото на Юлиана малко назад, освободи едната си ръка и извади шишенцето. Бясната викна и се помъчи да се освободи. Стефан я натискаше все по-надолу с ръката, в която държеше шишенцето, макар и да му бе мъчно, че употребява насилие спрямо обичното си същество. Но обстоятелството го изискваше. Докато държеше Юлиана в силните си ръце, той отстрани със зъби запушалката на шишенцето и го приближи предпазливо до устните й. Но преди още да го допре до тях, побеснялата заби зъбите си в гумената обвивка на ръката му. Тя хапеше с всичка сила, а той едва я държеше в ръцете си.
Чертите на лицето й внезапно се промениха. Зверската свирепост изчезна. Разумът й се възвърна.
— Стефане! — викна тя. — Стефане, ти си при мене. Боже мой, къде съм, как изглеждам? О, Стефане, срамувам се!
Тези думи смутиха княза. Те го въодушевиха и в същото време го измамиха за истинското състояние на съпругата му.
— Юлиана — продума той, — Юлиана, обична ми, ти ме познаваш, слава Богу, той ти даде сила да противостоиш на страшната болест!
След като каза това, Стефан пусна ръцете на болната и тя застана на две крачки от него, стиснала с ръце главата си.
— О, Стефане, ужасно страдам — промълви Юлиана с болка. — Струва ми се, че всичките ми кости са смазани и като че ли в главата ми вместо мозък има олово.
Изчерви се и засрамена пооправи дрехите си.
Първата мисъл на Стефан беше да съобщи на доктора. Той отиде до прозореца, похлопа по стъклото и се опита да обясни на Бургер, като се обърна гърбом към Юлиана.
— Елате, докторе, елате — викна князът силно, — нямаме нужда от приспивателно средство. Както ще видите, Бог е помогнал, моята съпруга да…
Внезапно силен удар се стовари върху главата му и той за минута остана замаян. Това внезапно нападение бе придружено от сърцераздирателно виене. После отвън се чуха страшни писъци и същевременно желязната врата на килията се затвори с шум и се заключи. Стефан не можеше да си обясни веднага станалото и уплашено се огледа. Той беше сам в килията. Съпругата му, неговата Юлиана, бе изчезнала. Стефан се спусна към вратата и се опита да я отвори, но напразно. Въпреки всичките му усилия тя не помръдна. Княз Стефан Дубиски бе пленен в същата килия, в която страдаше нещастната му съпруга. От гърдите му се изтръгна силен вик. После загуби съзнание и падна на пода. Красивият, многострадален мъж лежеше тих като смъртник в килията на побеснелите в института на Пастьор.