— Павловна, отговори ми — каза добрият човек. — Кажи, че искаш да станеш моя и след няколко дни ще се венчаем.
Но тя все още мълчеше. Цялата потръпваше под ударите на сърцето.
— Павловна, аз съм богат — продължи Хонг Вах тихо. — Тук, в Китай, ще живееш като княгиня. Цялото съществуване ще бъде великолепен сън от блясък, щастие и любов. Да, от любов — каза той и заплака. — Обичам те безмерно, хубаво момиче. Ще те нося на ръце. Ах, ти не можеш да знаеш какво ще сториш, ако съединиш участта си с моята. Ти ще ми върнеш вярата към човечеството, вярата в мен самия. Ще излекуваш дълбоката скръб в душата ми, скръбта, която сам си причиних, вината за която съм оплаквал хиляди пъти. Тая сянка ще се отстрани само тогава, когато чрез тебе намери покой, защото ти си същество чисто като ангел.
Силният мъж се разтрепера като лист. Той падна пред Павловна, обхвана с ръце коленете й и я гледаше с такава надежда и страх, като че ли очакваше тя да изрече присъдата му. Хонг Вах неволно беше спечелил силен съюзник. Това беше съчувствието, което се породи в сърцето на момичето към него. Съчувствието и симпатията са най-интимните приятели на любовта. А Павловна изпитваше и двете към Хонг Вах. В тази минута образът на Емил фон Пикардин бе забулен в мъгла. Момичето вдигна десницата си, за да я сложи в неговата, която той простираше треперещ към нея. Думата, за която Хонг Вах я молеше, щеше да излезе вече из устата й, но изведнъж трепна, хвана с ръце бялото си чело и сълзи потекоха по лицето й.
Вятърът донасяше от далечината звуците на една приятна мелодия. Устните на Павловна се разтвориха, сякаш някаква тайнствена сила я накара да направи това и тя запя:
Както степта постоянно е жадна за дъжд, така и моите страни жадуват за първата целувка.
После седна хълцаща на близкия бамбуков стол.
Хонг Вах скочи смаян. Но преди още да може да отправи някакъв въпрос към плачещата, тя вдигна ръце към небето и трогната извика:
— Боже мой, благодаря ти, че навреме ми изпрати тая песен. Ти ме спаси от първата голяма лъжа в живота ми. Ти попречи да излъжа един благороден човек. Хонг Вах — продължи тя спокойно и сериозно, — дължа ви благодарност и ще мога да ви се отплатя само тогава, когато пожертвам за вас целия си живот: Обичам друг, Хонг Вах, и ако стана ваша съпруга, ще ви принадлежи само моето тяло, а душата ми — тя е собственост на този, комуто дадох своята клетва. Не зная дали ще го видя още веднъж — може би вече ме дели от него гроб. Но аз съм негова и оставам негова — смятам се за девствена съпруга на барон Емил фон Пикардин.
Павловна чу луд смях. Хонг Вах се олюля и отстъпи назад, сякаш го удари мълния.
— Емил фон Пикардин, барон фон Пикардин ли казваш, момиче? — викна богатият търговец и при това продължаваше да се смее така коварно, че на Павловна се стори, че в сърцето й се забиват ножове. — Емил фон Пикардин е твой годеник, хаха… Мрачни облаци, защо стоите на хоризонта, срутете се върху мен! Земьо, отвори се и погълни всички ни! Ха-ха, весела среща, това е чудна шега на случайността! Павловна обичам те до лудост, а ти обичаш Емил фон Пикардин, моя, моя…
Нещастният не успя да довърши. Около къщата се вдигна страшна врява. Зазвъняха оръжия, светнаха факли и внезапно на верандата застанаха няколко китайски полицаи, сякаш изникнаха от земята.
— Обкръжете къщата, убийте всеки, който иска да излезе. Щом ви заповядам, бъдете готови да подпалите цялото предателско гнездо!
Тази заповед бе дадена на полицаите. Четирима слуги, носещи покрита носилка, спряха до стълбата, водеща към верандата. От нея излезе дебелият мандарин Квон Иинг. Чиновникът се заизкачва тежко по стълбата. Лейбгвардията му, състояща се от дванадесет въоръжени до зъби китайци, го придружаваше. Зад тях се забелязваше гърбавият Питу, който хвърляше жадни погледи към Павловна.
Хонг Вах посрещна мандарина преди да се изкачи догоре. Гордият търговец пак беше възвърнал достойнството и хладнокръвието си и по лицето му, в което не трепваше нито един мускул, не можеше да се познае каква борба бушува в него.
— Мандарине, не ти казвам добре дошъл в къщата ми — каза Хонг Вах на чиновника, на чиято шапка стърчеше пауново перо. — Зная, че си мой неприятел и от тебе не мога да очаквам нищо добро. Кажи какво искаш и после си иди!