Соломон Дулсети направи кратка пауза. После бръкна в джоба на жилетката си и извади малък предмет, увит в хартия.
— Докато момичето говореше с мен — продължи той, — разгледах по-добре пръстена. Изведнъж забелязах, че отвътре има гравирано име. Взех лупата и прочетох: Матийо Драйфус.
Матийо скочи. Обзело го бе страшно вълнение.
— Пръстенът у вас ли е? — запита той. — Надявам се, че не сте оставили момичето да си отиде, без да го задържите…
— Боже справедливи! Господин Драйфус, за дете ли ме мислите в тези работи? Казвам ви, че в заложничеството вече съм станал генерал-полковник. Госпожице Фифи, казах аз, работата не е чиста с този пръстен. Трябва да събера сведения. Ако всичко е тъй, както ми казвате, и пръстенът не е откраднат или загубен, то още тая вечер ще донеса в къщата ви петстотин франка, които ще ви заема срещу законните лихви. Пръстенът ще остане при мене.
— Момичето съгласи ли се?
— Разбира се, че какво му оставаше друго? То ме помоли само да му заема три франка, с които отиде в отсрещната гостилница и купи за себе си и за своя любовник една печена кокошка, една торта и две шишета вино за закуска. Господин Драйфус, тези хора са много лекомислени. На сто години да стана, пак няма да закусвам така!
Матийо не чу думите на евреина. Треперещ от вълнение, той протегна ръка към него.
— Покажете ми пръстена!
Соломон Дулсети отви малкия предмет.
— Ето го, вижте името!
Матийо хвърли само бегъл поглед към блестящия диамант. После отиде до един стол и рухна като парализиран.
— Ой! — извика Дулсети и дръпна побелялата си козя брада. — Той умира в ръцете ми. Помощ, вода, господин Драйфус, смилете се, съвземете се!
— Оставете ме! — избута Матийо евреина, който му вееше с кърпата си. — Излезте, чакайте вън, оставете ме сам, ще ви възнаградя?
— Ще ме възнаградите ли? Както желаете. Дулсети излезе и затвори вратата зад себе си. Останал сам, Матийо заплака и отново погледна пръстена.
— Да, той е! — промълви той. — Това е пръстенът, който дадох на Алиса, когато се прости с мене. Зная, че докато е жива, не би го снела от пръста си. Значи, тя е мъртва. Алиса е мъртва, мъртва!
Хълцайки, Матийо допря пръстена до устните си и го целуна. Пет минути изминаха, докато Матийо овладее болката си. После решително стана от стола.
— Трябва поне да се убедя — каза той на себе си — по кой начин е бил снет този пръстен от пръста й. Може би любовникът на тази жена, който се е завърнал от далече, ще може да ми даде нужните обяснения. Трябва да говоря с този човек.
Той отвори вратата и повика евреина:
— Господин Дулсети, заведете ме в дома на госпожица Фифи. Ще ви възнаградя отлично за загубеното време.
Дулсети погледна лукаво говорещия:
— Господин Драйфус, познавам още по-красиви момичета. Защо искате да отидете тъкмо при малката Фифи?
Матийо не знаеше дали да се смее или да се сърди на глупостта на евреина.
— Господине, какво мислите за мене! — викна той. — Искам да питам любовника й откъде е взел този пръстен. Хайде да вървим!
Соломон Дулсети не смееше да възрази.
Матийо съобщи на Жоржина, че ще излезе по работа и че ще се върне вечерта. При това погледна часовника си — часът беше четири след обяд. Скоро след това, когато стигна до ъгъла на улица „Фуршамбол“, нае файтон. Дулсети съобщи на кочияша къде да ги закара.
Не беше изминал и половин час, откак Матийо излезе от къщата си и един раздавач на телеграми позвъни. Вратарят отвори и го изпрати до първия етаж.
— Има телеграма за господин Матийо Драйфус!
Жоржина взе телеграмата, след като обясни, че господин Драйфус не е вкъщи и че го представлява тя. Когато раздавачът напусна къщата, Жоржина влезе в работния кабинет на Матийо, като гледаше замислено телеграмата.
Какво ли съдържа? Може би беше някакво важно съобщение, а Матийо Драйфус не беше тук… Жоржина не се колеба дълго. Тя я отвори и прегледа съдържанието й. Но когато прочете редовете, трепна. Подадена беше в Хавър и то още в дванадесет часа на обяд. Лесно можеше да се обясни защо е закъсняла толкова. От дванадесет до три часа след обяд парижката поща с безбройните си телеграми е претоварена. Но не закъснението развълнува толкова Жоржина, а името на тая, която беше подала телеграмата до Матийо. Подписът на това бързо известие гласеше: „Херманса Драйфус“. А съдържанието беше следното: