— Господин Гилберт — възмути се евреинът, — днес ще се убедите, че съм най-честния човек в Париж. Открих голяма кражба, която е била извършена във Френска Гвиана. Господин подофицерът е купил пръстен, който е откраднат от една приятелка на господин Матийо Драйфус.
— Господин Матийо Драйфус, известно ли вие името на крадеца? — запита инспекторът.
— Не, затова именно и дойдохме. Господин Соломон Дулсети ми каза, че тук щял да ми разкаже подробности относно крадеца.
— Нищо по-лесно от това! Само ако господин Гилберт ни помогне — вторачи се в него Соломон.
— Това е мое задължение — кимна чиновникът. Дулсети разтърка спокойно ръце. Сега беше сигурен, че ще спечели петте хиляди франка.
— Господин Гилберт — каза Соломон, — позволете ни да разгледаме галерията на злодеите в Париж.
Гилберт размишляваше.
— Надявате се да намерите там въпросното лице ли? — попита той. — Нали казахте, че този човек се намира в Каена?
— Не гледайте това, господин Гилберт, защото един злодей може да направи пакост, а след двадесет и четири часа да офейка и след десет дни да бъде в Ню Йорк.
— Значи, допускате, че крадецът на пръстена е върлувал в Париж?
— Сега още няма да ви обясня това, което знам, нека господин подофицерът намери лика на въпросния човек и ако съмненията ми се докажат, тогава ще извикате:
„Соломон Дулсети е умен човек и е направил услуга, която не може да се заплати със злато“.
— Господин Дулсети, вярвам, че ще вземете и сребро, ако ви го дадат — рече Гилберт, като се усмихна.
Сетне той се обърна към Матийо Драйфус.
— Моля, следвайте ме!
Гилберт заведе тримата в голям салонна втория етаж, който беше добре осветен. Стените бяха разделени на разни отделения и във всяко отделение се забелязваше метална плоча с надпис.
Матийо Драйфус наблюдаваше внимателно надписите. Имаше убийци, крадци, разбивачи на каси, обикновени крадци, престъпници, нарушители на законите и морала, комарджии и грабители. Към тях се причисляваха и подпалвачи, фалшификатори и други подобни.
— Това е нашата разбойническа галерия — обясни Гилберт на Драйфус. — Всеки, който някога е сторил някое престъпление в Париж, е фотографиран тук. Да търсим сега крадеца на пръстена. Надявам се, че ще го намерим при обикновените крадци.
Когато изговори тия думи, Гилберт се беше приближил до означеното отделение и натисна една пружина. Дървеният капак се отвори. Гилберт дръпна завесата, която закриваше отделението. Матийо съзря множество фотографии, наредени в двадесет реда. Почти всеки от тия портрети беше интересен за гледане. Между тях имаше и жени, и момичета, по чертите на които човек не би допуснал, че са жрици на греха. Елегантно, просто облечени хора, господа, прилични на графове, дами, облечени в копринени дрехи и украсени със скъпоценности и украшения, но също така и одърпани фигури, които от пръв поглед издаваха какви са.
— Търсете! — предложи Гилберт на подофицера. Младият военен разгледа всеки портрет, поклати отрицателно глава и каза:
— Крадецът не се намира между тях!
— Знаех го — промърмори Дулсети.
Гилберт затвори отделението и отвори друго, но огледът му доведе до същия резултат. Подофицерът не можеше да намери лика на червенокосия Жак.
— Видяхте ли, че се излъгахте — прошепна Матийо на Соломон, който си задърпа брадата и сетне отвърна:
— Бъдете спокоен, зная къде можем да го намерим!
— Та кажете къде, защото безуспешното дирене ме ядосва.
Соломон Дулсети отиде до Гилберт.
— Моля, отворете отделението, което се намира ей там, в ъгъла!
— Глупости, там се намират престъпниците, нарушили морала.
— Опитайте!
Гилберт сви рамене, като че ли искаше да каже, че и там не ще имат успех, но отвори все пак отделението.
— Господин подофицер — извика Дулсети, — сега внимавайте! Наблюдавайте точно всеки лик и не искам да спечеля и пет франка, ако търсеният Жак не се намира тук.
Младият мъж се приближи до отвореното отделение и разгледа всеки портрет с най-голямо внимание. Тук той забеляза доста почтено общество и между тях само няколко просто облечени. Виждаше се, че повечето от тия престъпници принадлежаха към по-образованата класа. Имаше мъже, които правеха впечатление, като че ли са фотографирани за вестник, та да видят читателите някой надменен депутат, адвокат или учен мъж. Между тях имаше и свещеници, а най-много бяха старци. В това отделение на престъпници имаше и дами.
Подофицерът наблюдаваше вече три минути портретите. Внезапно той сложи пръста си върху третия портрет на втория ред. На снимката имаше един грозен човек, облечен във войнишки дрехи, а под него личеше номер 1230.