— Ето го — извика младият войник. — Този е човекът, когото намерихме безжизнен в малката лодка;— този е мъжът, който ми продаде пръстена и който сега слугува При губернатора Грефин и се именува Жак. И на смъртния си одър мога да се закълна, че е той!
Гилберт трепна, изгледа подофицера и Дулсети и възкликна:
— Но това е убиецът Равелак!
— Вярно, той е — зарадва се Соломон Дулсети. — Знаех, знаех това още преди два часа!
— Господин подофицер — каза Гилберт, — вие направихте голяма услуга на парижката криминална полиция. Равелак е един от най-опасните злодеи, които познаваме, той е осъден на смърт и в минутата, когато го отвеждаха на гилотината, сполучи да избяга. От тогава го дири навсякъде, но всичко бе безуспешно, тъй като в това време той пътувал по океана. Господин подофицер, на този, който открие този опасен злодей, са обещани гри хиляди франка като награда и ще се погрижа да ги получите.
— Какво щастие! — извика младият войник. — Какво ще рече Фифи, когато научи!…
— Какво, награда ли? — викна Соломон Дулсети. — Вие ще получите три хиляди франка, пък аз открих следите на злодея! Господин Гилберт, правдата трябва да си остане правда! Най-малко половината трябва да принадлежи на мене.
— Соломон, стойте спокойно — отговори Гилберт — и бъдете благодарен, ако ви оставим на мира!
— Аз съм честен човек. Гилберт го бутна настрана.
— Ами какво дирите всяка вечер в къщата на доктор Триколет?
Соломон Дулсети се разтрепера и побледня.
— Стомахът ме боли. Докторът ме лекува.
— Така ли? Затова ли, когато отивате при лекаря, слагате стомаха си в чувал и го занасяте нощно време тайно у дома му, за да убие бацила на стомашния катар. Приятелю, съветвам ви, оставете търговията с трупове докато е време, иначе преждевременно ще умрете.
Дулсети се поклони, за да скрие смущението си. Той не се осмеляваше вече да говори за възнаграждение, а се утешаваше с петте хиляди франка, които трябваше да му плати Матийо Драйфус. След малко Гилберт заведе тримата обратно в работната си стая, където състави протокол върху показанията на подофицера.
Часът вече беше десет вечерта, когато Матийо и придружаващите го напуснаха градоначалството. Матийо поръча на Дулсети да дойде на другия ден при него, за да му плати обещаната сума, а на подофицера благодари и му стисна сърдечно десницата. След това нае файтон и се отправи към дома си със съкрушена душа, тъй като беше уверен, че „Бригита“ е потънала, ас нея и Алиса, неговата любима Алиса.
— О! Боже! — въздъхна той. — Какво зло съм сторил, че ми отнемаш всички, които обичам. Всички, всички!
Същата вечер пристигна господин фон Ла Бриер и след като Гилберт има дълъг разговор с него, той изпрати телеграма до френския пратеник във Вашингтон, който трябваше да я препрати по най-бързия начин във Френска Гвиана, тъй като не съществуваше пряка връзка между Франция и Каена.
Телеграмата имаше следното съдържание: „До Генерал-губернатора на Френска Гвиана господин Грефин, Каена.
Служещият при вас Жак, червенокос, пъпчив, с широк нос, малки очи, нисък на ръст, е осъденият на смърт и избягал убиец Равелак. Моля, арестувайте го и със следващия параход го изпратете окован във вериги в Париж.
Подписал:
Фон ла Бриер, началник на парижката полиция.“
Жоржина беше пристигнала на гарата, където трябваше да чака Херманса. Лампите осветяваха релсите и перона. Момичето се разхождаше между хората, плъзнали насам-натам в очакване. Тя потръпна при мисълта как ще съобщи на многострадалната майка, че детето й е откраднато.
На перона се яви чиновник и отбеляза на табела, че влакът има половин час закъснение, защото параходът от Ню Йорк, чиито пасажери трябва да пътуват с този влак, е закъснял вследствие на голяма мъгла.
Жоржина седна на една пейка. През това време разни мисли кръстосваха в ума й. Тя се виждаше пак в Белмари, когато отиваше на среща с Леон Бернард — сладките и незабравими часове бяха отминали. Леон, когото искрено бе обичала, я напусна, без да я изслуша, а той не знаеше, колко я огорчи с това. Любовта й към него и след раздялата не бе угаснала. Момичето все още мислеше за него и през безсънните си нощи проливаше горчиви сълзи заради незабравимия си. Но къде беше той, в кой кът на земята се е оттеглил, за да остане сам с гнева си?
— Ах, ако можех да го видя още веднъж — въздъхна Жоржина, — ако можех да поправя недоразумението, което се породи тогава. Аз ли съм виновна, че този подъл майор Естерхази през онази нощ е влязъл в моята стая? Не се ли борих успешно за невинността си? А сетне ни завари огънят и нямаше изход нито за мене, нито за него. Така Леон ни намери заедно. Но как можа да повярва, че неговата Жоржина му е невярна? О, Леон, Леон, да би могъл да ме погледнеш в очите. Тогава, може би, щеше да ти стане ясно, че си стъпкал с крака щастието на живота ни и то заради нищо, заради една глупост!