— Страдала ли си, Павловна! Не, ти не трябва да страдаш, моя мила!
— Не смея да страдам — каза тя с плач в гласа. — Мислите ли вие, мъжете, когато сърцето на жената се окървавява, когато се касае за тъй наречената ви чест? Всичко ми е известно, той ти е обявил дуел, обаче аз няма да позволя да стане това, не ще допусна да рискуваш скъпия си живот. Не, не, хиляди пъти не — това няма да стане!
Младата княгиня се запъти към писалището и без да иска дръпна копринената кърпа на масата.
Павловна видя писмото, което бе адресирано до нея.
Тя го отвори веднага и го прочете.
Погледна любимия си бледа като стена и разтреперана като сламка.
— Какво значи това? — извика княгинята отчаяна. — Ти си принуден да умреш? Ти ми пишеш за някаква тъмна съдба, която те принуждава да направиш това? Емил, Емил, едно лошо предчувствие ме е обзело и мъчи душата ми.
Момичето заплака силно.
— Клето дете, защо узна съдбата си преди време?
— Не съм я узнала преди време — извика Павловна и се отдръпна от ръцете му. — Бог ме е пратил навреме да те избавя от голям грях. Ти не ще сториш това, за което говориш в писмото. Не можеш да съкрушиш сърцето ми, ти трябва да живееш, да живееш за мене!
Ужасни мъки терзаеха душата на нещастния мъж.
— О, желал бих да живея за тебе — каза той с разтреперан глас. — Желал бих да се наслаждавам на щастието ти на този свят, но, уви, не ще се сбъдне. Смъртта се е загнездила в моето сърце и няма средство да се избавя от нея.
Павловна падна на колене пред него и прегърна краката му.
— Искам да зная истината — молеше се тя. — Съжали ме и ми кажи причината. Защо искаш да умреш!
— Не мога да ти отговоря — изстена баронът. — Заставен съм да мълча като гроба, който зее отпреде ми.
В коридора се чуха стъпки.
Старият слуга не искаше да пусне някакъв непознат в стаята на господаря си, но той извика с твърд глас:
— Остави ме, дошъл съм да направя едно добро за твоя господар, ти не знаеш каква опасност го застрашава!
Като чу гласа на този човек, Пикардин се стресна и вдигна княгинята.
— Граф Естерхази — извика той учуден и изплашено. — Павловна, скрий се бързо в отсрещния кабинет. Ако черният майор те види тук, твоята чест ще пострада.
Пикардин заведе годеницата си и я затвори в кабинета.
Черният майор влезе в стаята. Той се упъти към барона и го поздрави.
Пикардин го погледна презрително и не отговори на поздрава.
— Господин графе — каза той високо, — вие навярно сте дошли да проверите дали съм изпълнил обещанието си. Или може би искате да се порадвате на окървавения ми труп? Припомням ви, господин майор, че имам още време до полунощ и не желая присъствието на този, когото ненавиждам.
Естерхази извади от портфейла си записката на Пикардин.
— Лъжете се, господин барон — каза той спокойно, — не съм дошъл да проверя дали сте още жив, нито пък да се наслаждавам на окървавения ви труп. Само съжалението за тежката ви съдба ме накара да дойда у вас и да ви помогна. Бъдете уверен, господин бароне, че от сърце ви съчувствам. Вие сте богат и млад, и само можете да се радвате на живота. Затова реших да ви върна записката, с която се задължавахте да се самоубиете.
— Не желая никакво благодеяние, господин майор! Предпочитам смъртта, отколкото да се унижа пред вас — отвърна гордо Пикардин.
Но в душата на барона светна един лъч на надежда, че може да се спаси. „Не е лесно човек да умре толкова млад и щастлив“ — си помисли той печално.
— Не мислете, господин барон, че искам да ви направя някакво благодеяние — стресна го Естерхази студено и присмехулно. — Трябва само да ми обещаете една голяма награда, преди да ви върна записката.
— Награда. Какво искате за записката?
— Павловна.
— Как Павловна? — извика Пикардин разгневен. — Не се ли срамувате да ми предлагате такава безчестна сделка? Вие искате да купите с моя живот невинното сърце на Павловна! Не, това никога няма да стане, по-добре е десет пъти да умра, отколкото да отнемете моята обична годеница!
— Както обичате. Вие знаете какво сте подписал. Или трябва да умрете, или да се лишите от вашата чест! Моето желание беше да ви спася, обаче вие отблъснахте предложението ми!
Черният майор се обърна, за да си върви. Той не беше дошъл още до прага и един треперещ глас го повика:
— Останете, граф Естерхази, ще направим сделката!
Павловна беше излязла от кабинета, от бледото й лице, от разтрепераното й тяло и зачервените й очи личеше, че тя бе чула всичко.
Естерхази се изненада, като видя младата княгиня.