— Пък аз, Херманса — отвърна Матийо затрогнат от дълбоката печал на нещастната жена, — винаги ще ти помагам. Ах, само тя можеше да помогне истински. Нейната опитност и енергичност можеха да ни ръководят. Алиса, Алиса! Но ти си ни отнета, ти си мъртва!
Сега Херманса стисна десницата на младия мъж:
— Матийо, лъжеш се, Алиса е жива и се отправи за Каена, за да освободи съпруга ми.
— Жива ли е? — запита Матийо радостно.
— Да, заклевам се! Тя ми поръча да ти кажа, че ще те обича, докато умре.
Матийо премаля и се облегна до леглото на нещастната си снаха. Радостната вест го беше зашеметила.
5.
Трябва да се върнем сега към разказа си за убийството на Ева Рихтер. Като извинение за страшното злодеяние на Мъртвешката глава може да служи само това, че клетият, вследствие на слепотата си, не знаеше чия глава е разбил. А той беше убил собственото си дете… Вече ни е известно, какво стана след това престъпление.
Щом Мъртвешката глава усети, че се събраха много свидетели, той се хвърли във вълните на Сена с надежда, че ще стигне на другия бряг. Но наказанието го сполетя. Тъй като не виждаше, удари се в една лодка и потъна веднага. В тая лодка се намираше Соломон Дулсети и племенникът му Лайб, с когото извадиха злодея от водата.
Дулсети позна приятеля си Мъртвешката глава, но все пак искаше да го даде на лекаря. Старият евреин отдавна имаше връзки с някой си доктор Триколет. Бездушният труп на Мъртвешката глава още същата нощ бе занесен в дома на лекаря, който беше чудат човек. Тоя малък, белокос старец не беше корав или груб към другите хора, докато не се касаеше за занятието му. Но в други случаи жаждата му за знание го правеше свиреп. Той жертваше всичко заради тази си страст: чест, съвест, имот. Триколет правеше чудесни операции с живи животни.— Той спокойно разпаряше трупа на жив заек и изваждаше някой от вътрешните му органи, за да види колко време може да живее без него; на птици, кучета, котки и морски свинчета вадеше мозъка и зашиваше грижливо раните, а страшните мъки на тия животни не го трогваха. За негова най-голяма скръб, не можеше да прави подобни операции върху живи хора, затова се задоволяваше с умрели.
Но да се намерят трупове не беше лесна работа и затова той беше влязъл във връзка със Соломон, който нощем търсеше удавени в Сена и му ги донасяше. Така и тялото на Мъртвешката глава стигна в дома на доктор Триколет.
Дулсети и Лайб го сложиха на една голяма маса.
— Трупът е лежал твърде дълго във водата — произнесе се доктор Триколет, като хвърли странен поглед към обезобразеното лице на Мъртвешката глава. — Рибите са изяли вече носа и ушите му, и както се вижда, не са пощадили и очите.
— Господин докторе — обясни Дулсети, — този път рибите са невинни. Този човек, откакто го познавам не е имал нос, нито пък уши.
— Ах, значи, сте го познавал? — запита лекарят и поглади с ръка късоостриганата си глава.
— Как да не съм го познавал — рече евреинът, — че той беше мой приятел. Още докато беше жив, го наричаха Мъртвешката глава и кажете не е ли заслужил това си име напълно? Господин докторе, като извадите мозъка на този човек, ще останете смаян, тъй като втори такъв не ще намерите в целия свят.
— Защо? — попита Триколет.
— Защо ли? Защото всяка негова мисъл бе злодеяние.
— През живота си злодей ли е бил?
— Мисля, че и сега е още такъв. Пазете се, господин докторе, да не ви отнеме ножа и да го забие в гърдите ви. Той беше убиец, крадец, разбивач на каси… По-добре не ме питайте повече за делата му?
— Интересно — замисли се доктор Триколет. — Доказано е, че както при образуването на главата, така и в мозъка на бележити злодеи има разлика и отклонения на формите от другите хора. Ще прегледам дали и при него е същото.
Като изговори тия думи, доктор Триколет даде на Дулсети сто франка, сума, която му плащаше за всеки труп.
— Господин докторе, имате ли нужда от други? — попита евреинът.
— Носете колкото можете, но ще ми бъде приятно, ако ми донесете труп на млад човек.
— Ще ви намерим — намеси се Лайб в разговора, — господин докторе, бъдете уверен, че аз и вуйчо ми ще ви намерим подобно нещо. На моя възраст ли да бъде?
— Да, това ще ми бъде приятно.
— Може би утре вечер вече ще удовлетворим желанието ви — увери го Лайб. Нещастникът не предчувстваше, че сам той ще бъде трупът, който след Мъртвешката глава ще се намира под ножа на доктора.
Почитаемите ми читатели помнят, че Лайб беше застрелян на платформата на Айфеловата кула, когато заедно с вуйчо си и Помпадура се беше опитал да убие полковник Пикар…